Майкъл Боскин*
На юбилейната 400-годишнина от смъртта на Уилям Шекспир
Обединеното кралство е изправено пред екзистенциалния въпрос: Да бъде или да не
бъде „европейско”. Когато британците застанат пред урните през юни, за да
отговорят на въпроса дали да останат в ЕС, правилният избор ще зависи от това
дали ще успеят да се отърсят от хиперболизациите на двете тези в дебата и да
обмислят внимателно както точно означава „Брексит” за тяхната страна.
Основните въпроси, които ще оформят решението на
избирателите са свързани с търговските отношение, регулациите и бюджета;
външната политика и сигурността; и вътрешните политики като благоденствието и
имиграцията. След това следват въпросите за материалните и емоционалните ползи
и товарът съпътстващ членството в ЕС, с всичките му правила, регулации и
бюрократи. Изборът ще бъде труден, но не на всички въпроси е лесно да се
отговори.
Обединеното кралство е дълбоко свързано чрез търговията с
останалата част от ЕС, която съставлява най-големият дял от общия британски
внос и износ, всеки от които се равнява на около 30% от БВП на страната. Това
означава, че „Брексит” ще има значителни последици върху търговските потоци не
само между Британия и ЕС, но също така и с останалия свят. Тези последици ще
зависят от условията и времето за постигане на новите търговски споразумения.
Когато предшественикът на ЕС, Европейската икономическа
общност, беше създаден през 1957, свързваше едва шест страни (Белгия, Франция,
Германия, Италия, Люксембург и Холандия). Предвид високите мита по онова време,
ЕИО донесе значителни ползи. Днес ЕС е съставен от 28 страни членки и е
най-големият пазар в света, а митата са много по-ниски.
Истината е, че е невъзможно от днешна гледна точка да
преценим как търговските отношения между Британия и ЕС ще се развият при
евентуален „Брексит”. Все пак няма все още реален прецедент – напускането на
ЕИО от страна на Гренландия може би е единствената сравнима ситуация – и
преговарянето на детайлите по самото оттегляне би отнело две години. През това
време паундът би станал много по-нестабилен, търговските потоци може да се
отклонят или да се забавят, а някои инвестиции в свързани с търговията
индустрии могат да бъдат оттеглени.
Британия може да се окаже в ситуация подобно на Норвегия:
член на Европейската икономическа зона, която плаща по-голямата част от
регулативните разходи за членство в ЕС, за да запази по-голямата част от
сегашните си търговски предимства. Или да бъде като Швейцария, опираща се на
двустранни търговски споразумения, като плаща за да е част от единния пазар на
стоки, но не и на услуги. Друга възможност е да се окаже изолирана в Световната
търговска организация. Или Британия може да създаде напълно нов модел за себе
си. Във всеки случай новите търговски споразумения с неевропейските страни ще
станат неизбежни.
Обединеното кралство трябва да обърне внимание също така на
запазването на ролята на Лондонското сити като глобален финансов център –
статут, който швейцарският тип споразумение може да подкопае като британската търговия
в областта на финансовите услуги с единния пазар може да спадне рязко. А
плащането за запазване на търговските предимства може да изложи Британия на
бъдещи промени в политиката на ЕС. Например, ако ЕС използва в бъдеще финансови
помощи в подкрепа на силно задлъжнелите страни от периферията, това би
навредило и на бюджета на Обединеното кралство. Накратко, в случай на „Брексит”
Обединеното кралство може да се окаже пред някои много трудни решения за
търговията.
Но търговията е само началото. Референдумът за „Брексит” би
имал също така и политически отзвук, особено ако Консервативната партия се
разцепи по въпроса – категорично възможно, независимо от резултата. Какво ще
означава това за бъдещето на икономическата политика на Обединеното кралство?
Как това ще повлияе на силата на британската икономика или на британския бюджет
за отбрана?
По отношение на политиката за сигурност и външната политика
британците не бяха чак толкова затруднявани от тромавия ЕС. Когато ЕС наложи
санкции на Сирия парламентът в Обединеното кралство гласува срещу всякаква
военна намеса там. Британските разузнавателни служби са, по всеобщо мнение,
далеч напред от повечето свои европейски партньори и работят в тясно
сътрудничество със Съединените щати. При сценария с излизането на
Великобритания, това тясно сътрудничество на разузнаването на страната със
Съединените щати е възможно да се засили, заради всички нови ограничения върху
достъпа й до разузнавателна информация идваща от някои страни членки на ЕС.
Една сфера, в която ситуацията няма да е толкова заплетена,
поне от гледна точка на британците, е еврото, към което Обединеното кралство не
се присъедини. (Посъветвах бившия министър-председател Маргарет Тачър да не се
присъединява към предшественика на еврозоната, Икономическия и монетарен съюз.)
Това беше правилният подход, понеже позволи на Обединеното кралство да запази
пълния си контрол върху монетарната политика и по този начин върху способността
да използва валутния курс за омекотяване на шоковете при вътрешен подем и срив,
а не да ги синхронизира с тези от останалата част на Европа.
От гледна точка на ЕС, загубата на Обединеното кралство може
да се окаже сериозен удар, принуждавайки Съюза да осигурява далеч по-малко на
своите членове, при това на по-висока цена. Улеснявайки другите страни в
желанието им да извоюват изключения за самите себе си – например по отношение
на изискванията за дефицита и дълга вписани в договора от Маастрихт – „Брексит”
ще постави сериозни проблеми пред бъдещото развитие на ЕС. Някои страни членки
на ЕС – особено такива от еврозоната – вече успяха да избегнат конкретните
действия по разрешаването на взаимообвързаните икономически, социални, банкови,
дългови и валутни кризи.
Докато защитниците и противниците на „Брексит” преувеличават
тезите си, прегледът на фактите показва, че отхвърлянето на „Брексит” би била
по-добрата възможност за Обединеното кралство. Независимо от плановете на ЕС –
и ЕК – Кралството може да се опита да предоговори условията за своето членство,
както министър-председателят Дейвид Камерън направи през февруари, или може да
напусне.
Но ако Обединеното кралство напусне сега, възможностите му
стават строго ограничени. По-конкретно, бъдещите промени в отношенията му с ЕС,
особено бъдещо завръщане, при желание, би било трудно за договаряне (особено
при настоящото желание на европейските лидери да разубедят други държави членки
да последват примера на Британия). Всъщност Съюзът може да предложи по-лоши
условия от тези вече извоювани от Камерън за страната му, за да остане в ЕС.
*Майкъл Боскин е професор по икономика в Станфордския университет
и член на Управителния борд на Институт „Хувър”. Бил е председател на Съвета на
икономическите съветници на президента Джордж Буш-старши от 1989 до 1993
година. Оглавява т.нар. Комисия „Боскин” за разкриване на грешките при
официалното изчисление на инфлацията в Съединените щати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар