Кармен Райнхарт*
Между 1913 (когато Федералният резерв на Съединените щати е
създаден) и края на 1980-те, би било справедливо да кажем, че Фед е единствен
играч на терена, когато става въпрос за купуване на американски съкровищни
бонове от централните банки. През тази ера Фед притежава някъде между 12% и 30%
от търгуемите съкровищни бонове на Съединените щати, като следвоенният връх
(след Втората световна война) настъпва когато Фед се опитва да подкрепи отслабената
заради първия рязък скок на петролните цени американска икономика през 1973.
Вече не живеем в същия америкоцентричен свят, където Фед е
единствен играч на терена и промените в нейната монетарна политика въздействаха
мощно на ликвидността както у дома, така и глобално. Години преди глобалната
финансова криза – и преди терминът „количествени улеснения” да стане основна
фигура във финансовия лексикон – чуждестранните централни банки държатели на
американски съкровищни бонове започват също да търгуват и да застигат дела на
Фед.
Покупките на американски съкровищни бонове чрез чужди
централни банки наистина скачат през 2003, години преди първия кръг на
„количествени улеснения”, или „КУ-1”, стартиран в края на 2008. Въвличането на
чуждите централни банки - нека го
наречем „КУ-0” – започва с Китайската народна банка. До 2006 (пикът на
американския имотен балон), официални чуждестранни институции държат около
една-трета от издадените американски съкровищни бонове или почти двойно
по-малко от количеството държано от Фед. В навечерието на „КУ-1” предприети от
Фед, този дял достига до около 40%.
В рамките на едно десетилетие (2003-2013), „КУ-0” се оказва
най-продължителното и непрекъснато закупуване на съкровищни бонове от
централните банки в историята. Трудно е да установим до колко „КУ-1” на Фед по
време на кризата дължат успеха си на свалянето на лихвите или на факта, че са
подсилени от едновременните действия на чуждестранните банки по света – и
особено на азиатските. Показателно е обаче, че следващите два кръга на Фед, „КУ-2”
и „КУ-3”, не са свързани с големи чуждестранни покупки и както изглежда имат
умерено влияние на финансовите пазари.
След утихването на хаоса предизвикан от кризата през 2008,
различни показатели за финансовите условия показват сравнително ниски нива на
колебливост (според историческите стандарти) през пролетта на 2013. Но този
пролетен цъфтеж на стабилност скоро повяхва. Комбинацията от падащи цени на
петрола и на цените на основните суровини, един по същество презрял бизнес
цикъл, както и изявлението на Фед за намерението му да започне да „намалява”
покупките на активи, доведе до прекратяване на продължил цяло десетилетие бум в
много от възникващите пазари. Оттогава растежът в тези икономики се забави
забележително, стоковите им пазари потънаха, отливът на капитали се засили, а
много от техните валути се сринаха.
В съчетание с този неумолим ход на събитията, много от
централните банки на възникващите пазари обърнаха курса и започнаха да продават
американски съкровищни бонове. Не бихме могли обаче да разберем за тези
продажби от тримесечните доклади на Фед за състоянието на финансовите сметки на
Съединените щати. По времето, по което започват официалните разпродажби, Фед
спира да дава отчет за държаните от чуждестранни официални институции
американски съкровищни бонове (серия от данни, която е на разположение от 1945
насам). Докладът днес показва единствено общите тенденции, които са комбинация
от държаните от централните банки и от частния сектор.
За късмет, финансовото министерство на Съединените щати все
още публикува информацията. От края на 2015, делът на съкровищни бонове държани
от чуждестранни централни банки е повече от 1,5 пъти от държаните от Фед. Но
тези данни са значително по-надолу от техния пик и, заедно с отлива на капитали
от Китай и от други страни показващи малко сигнали за отслабване, са с
тенденция за понижаване.
Капризното и непоследователно развитие на „КУ-0” е
по-вероятно да надхвърли ефектите от успокоенията на официалните лица на Фед,
които ще управляват големи балансови сметки. Всъщност по-затегнатите условия за
ликвидност и нарасналата колебливост на финансовите пазари са вторичен продукт
от обърналия се дълъг цикъл на чуждестранни покупки.
Обръщането на „КУ-0” не предвещава непременно намаляване на
апетита на останалия свят за американски съкровищни бонове. Във времена на
финансови турбуленции, американските съкровищни бонове исторически се доказват
като сигурен пристан за частните капиталови потоци. А промяната в притежанието
днес ни дава доказателства за финансова стабилизация. Прехвърлянето от
стабилните ( и доста предвидими) покупки на чуждестранните централни банки в
периода 2003-2013 към далеч по-непредвидимите ръце на частните инвеститори,
които са доста по-чувствителни към промените в нивата на възвращаемост, е
напълно възможно да се окаже знаково за настоящия етап на глобалния цикъл.
*Кармен Райнхарт е професор по международна финансова
система в Harvard
University's Kennedy School of Government.
Няма коментари:
Публикуване на коментар