Кенет Рогоф*
Големите пазарни колебания от миналата година се
дължат в голямата си част на реални рискове и несигурност за фактори като
китайския растеж, европейските банки и пресищането с петрол. През първите два
месеца на настоящата година мнозина инвеститори бяха изпаднаха в паника, че
дори Съединените щати, с най-утешителния растеж в света, могат да попаднат в
рецесия. Всъщност, сред експертите участващи в месечното изследване на Wall Street Journal, 21% са на мнение, че
рецесията се подава зад ъгъла.
Не бих отрекъл, че съществува риск. Достатъчно силният удар
върху китайския растеж или върху европейската финансова система, би могъл определено да потопи глобалната икономика от слаб растеж към рецесия. Една още
по-плашеща мисъл е, че по това време следващата година, американското
президентство може да се превърне в истинско телевизионно шоу.
Днес, от макроикономическа гледна точка, основите не
изглеждат толкова зле. Нивата на заетостта са стабилни, потребителското доверие
е солидно, а петролният сектор все още не е толкова голям в сравнение в БВП,
че да причини ценови срив и да постави на колене икономиката на Съединените
щати. В действителност
най-недооценяваният двигател на пазарни емоции днес е страхът от още една
голяма криза.
Съществуват известни паралели между днешните затруднения и
пазарните усещания в десетилетията след Втората световна война. И в двата
случая има извънмерно търсене на сигурни активи. (Разбира се, финансовите
ограничения също играят голяма роля след войната, когато правителствата удавят
частните инвеститори с дълг чрез лихви под пазарните.)
Даже в десетилетието след Втората световна война, когато
известният икономист Джон Кенет Гълбрайт изказва мнението, че светът може да
навлезе в нова депресия, пазарите изпадат в силна нервна възбуда. Хората все
още си спомнят как американският фондов пазар спада с 90% в първите години на
Голямата депресия. Ако се върнем през 1950-те, няма да е трудно да си
представим, че нещата могат отново да се объркат. Въпреки това, светът успя да се измъкне от серия катастрофи, в това число от две световни войни, от
глобална грипна епидемия и разбира се от самата Голяма депресия. Преди шестдесет
години, перспективата от ядрена война също изглеждаше доста реална.
Днес хората трябва да си спомнят за това колко дълбоко и
колко бързо пазарите на активи могат да пропаднат. След финансовата криза от
2008 американските борсови индекси паднаха с повече от 50%. Пазарите на активи
в някои други страни се сринаха значително повече: Исландия например, потъна с
над 90%. Нищо чудно, че последният пазарен срив удари 20%, но много от хората
се чудеха колко по-лошо може да стане – и дали страховете от нова рецесия ще се
превърнат в самосбъдващо се пророчество.
Идеята е, че инвеститорите са толкова силно притеснени от
рецесия и че борсите потъват толкова, че мечите нагласи завладяват реалната
икономика и водят до още по-голямо намаляване на разходите, провокирани от
страхът от спад. Може и да са прави, макар че пазарите надценяват влиянието им
върху реалната икономика.
От друга страна, фактът че Съединените щати успяваха да се
движат напред въпреки глобалните насрещни ветрове, предполага че вътрешното
търсене е стабилизирано. Но това сякаш не впечатлява пазарите. Дори онези инвеститори,
които остават предпазливи оптимисти за американската икономика се притесняват,
че Федералният резерв на Съединените щати ще разгледа растежа като причина да
продължи с увеличаването на лихвените равнища, създавайки огромни проблеми на
възникващите икономики.
Разбира се, има и друго обяснение за колебливостта отвъд
страха. Най-простото е, че нещата наистина са толкова зле. Може би
индивидуалните рискове не са с такава големи като тези през 1950-те, но са
повече, а пазарите стартират от много по-раздута позиция.
Нещо повече, финансовата глобализация задълбочи значително
свързаността, засилвайки ефектите от шоковете. Има огромни предпоставки за
нестабилност и слабост на световните дългови пазари, като настоящите монетарни
улеснения разкриват дълбоко вкоренените проблеми под повърхността. Някои вече
посочиха липсата на ликвидност на водещи пазари като причина за огромните
ценови флуктуации. На нестабилния пазар една малка промяна в търсенето или
предлагането понякога може да наложи голяма ценова амплитуда за възстановяване
на равновесието.
Най-убедителното обяснение, обаче, е, че все още пазарите се
страхуват, че кога се появят външните рискове, политици и политически технолози
няма да са способни да се справят с тях. Когато всички слабости причинени от финансовата
криза се разкрият, политическата парализа може да се окаже най-дълбока.
Някои казват, че правителствата не направиха достатъчно да подкрепят
търсенето. Макар това да е вярно, то не е цялата истина. Най-големият проблем
тежащ на света днес е грозният провал на повечето страни в осъществяването на
структурни реформи. Имайки предвид настоящото движение на ниска предавка на
ръста на производителността, както и спадът на глобалното население в
дългосрочен план, предлагането, а не липсата на търсене, е истинската пречка
пред напредналите икономики.
В дългосрочен план именно факторите на предлагането са тези,
които ще определят растежа на страната. И ако страните не успеят да проведат
дълбоки структурни реформи след една криза, ще е трудно да видим резултата от
тях. Превръщането на управлението в телевизионно риалити шоу, с хвърляне на
едно око към рейтингите, няма да помогне работата бъде свършена.
*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в
Харвардския университет и носител на наградата на Дойче банк за финансов
икономикс за 2011 година. Бил е главен икономист на МВФ от 2001 до 2003 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар