Как да се спре експлозията на американски федерален дълг?

Мартин Фелдстийн*

Конгресната комисия по бюджета на Съединените щати произведе лошата новина, че националният дълг понастоящем расте по-бързо от БВП и е достигнал съотношение, което обичайно свързваме с Италия или Испания. Това засилва подозренията ми, че фискалния дефицит е най-сериозният дългосрочен икономически проблем пред политиците в Съединените щати.

Преди десетилетие федералният дълг беше едва 35% от БВП. Днес той е повече от два пъти по-голям и се предвижда да достигне 86% от БВП през 2016. Но това е само началото. Годишният бюджетен дефицит за 2016 е планиран в размер на 5% от БВП. Ако остане на това ниво, дълговото съотношение може да достигне до 125%.

Дори тези планове допускат, че лихвите върху националния дълг ще нарастват бавно, достигайки средно по-малко от 3,5% през 2016. Но ако дълговото съотношение в Съединените щати в действителност се движи на бързи обороти до утроени нива, инвеститорите в Съединените щати и отвън с право могат да се страхуват, че правителството губи контрол върху бюджетните процеси.

С експлозията на дълг, чуждестранните държатели ще започнат да се тревожат, че Съединените щати ще намерят начин да намалят реалната му стойност чрез подклаждане на инфлация или налагането на възпиращи такси върху лихвите по правителствени дългови книжа. В този случай инвеститорите ще настояват за рискова премия: по-високи лихви върху съкровищните бонове. По-високите лихви, от своя страна, ще увеличат дефицита – и така нивата на дълговото съотношение в бъдеще – още повече.

Високите и нарастващи нива на национален дълг вредят на американската икономика по много начини. Плащането на лихви изисква по-високи национални данъци или по-голям бюджетен дефицит. През 2016, лихвените плащания по националния дълг са равни почти на 16% от приходите от данъци върху личните доходи. До 2026 планираните лихвени плащания по националния дълг ще бъдат равни на повече от 31% от тези приходи, дори и лихвените нива да нарастват по-бавно от планираните от бюджетната комисия.

Чужди инвеститори днес притежават повече от половината от нетния правителствен дълг, а тази пропорция е много вероятно да продължи да нараства. Дори и да искат да поемат новонапечатани дългови книжа, когато лихвите и главниците от неуредените дългове са платими, ще дойде време, когато Съединените щати ще се наложи да плащат лихви чрез износ на повече стоки и услуги отколкото внасят. А увеличаването на нетния износ ще изисква по-слаб долар, за да направи американските продукти по-атрактивни за чуждестранните купувачи и чуждестранните стоки по-скъпи за американските купувачи, което предполага загуба на стандарт на живот в Америка.

Нарасналите заеми на федералното правителство означават също отблъскване на частния сектор. По-малкото заеми и капиталови разходи  от фирмите намаляват бъдещия ръст на производителността и растежа на реалните доходи.

Затова е важно да се намери начин да се намали бюджетния дефицит и да се минимизира бъдещото дългово съотношение. Добрата новина е, че сравнително малко намаление на дефицита може да доведе до далеч по-ниски нива на дълговото съотношение. Орязването на дефицита до 2% от БВП, например, би довело до дългово съотношение достигащо до 50%.

Намаляването на дефицита изисква орязване на правителствените разходи, нарастване на приходите или и двете. Това няма да е политически лесна задача, но не е невъзможна за изпълнение.

Орязването на разходите е станало по-трудно чрез намаляване на разходите, които вече са направени. Делът от БВП отпуснат за отбрана намаля от 7,5% от БВП през 1966 до 3,2% от БВП тази година, а плановете на Бюджетната комисия са да паднат до 2,6% през следващото десетилетие. Това ще бъде най-ниския дял от БВП от Втората световна война насам и представляват нива на разходи, които военни експерти определят като критично ниски.

Други разходи са поделени между годишно определени суми (познати като извънредни неотбранителни разходи) и програмите, при които разходите се правят по определени правила, неподлежащи на годишен отчет (известни като „задължителни” разходни програми, главно за социални разходи при пенсиониране и разходи за здравни грижи).

Извънредните неотбранителни разходи също достигат до 2,6% от БВП – отново най-малкият дял от БВП от Втората световна война насам. Това са извънредни програми, които нарастват стремително, тласкайки дефицита нагоре. Делът от БВП на извънредните програми, едва 4,5% през 1966, днес е 13,3% и се планира да достигне 15% през 2026. Тези програми са предимно в полза на високата средна класа, а  несоциалните програми са за сравнително бедните. Именно заради това повечето експерти са съгласни, че забавянето на ръста на тези т.нар. „целеви” програми трябва да бъдат част от намаляването на бъдещия дефицит.

Федералните данъци сега отнемат 18,3% от БВП и се планира да останат на същото ниво през следващото десетилетие, освен ако не се променят данъчните закони или размерът на данъците. Структурата на данъчното облагане за личните данъци се промени през последните 30 години, като данъчната основа нарасна от 28% през 1986 до повече от 40% днес. Корпоративният данък в размер на 35% вече е най-високият в индустриалния свят.

По-високи косвени данъци биха отслабили стимулите и изкривили икономическите решения. Заради това аз и други колеги мислим върху начините за намаляването на дефицита чрез промяна на данъчните закони за ограничаване на извънредните разходи познати като  „данъчни разходи”, които представляват правителствени разходи вградени в данъчното законодателство. Тези параграфи са подредени от най-ниските, като предоставяне на данъчен кредит в размер на 7500 долара на купувачите на електромобили, към най-високите (например намаляването на лихвите върху ипотеките и изключването от данъчната основа на данъчното облагане на работодателите на плащанията за здравни застраховки на работниците).

Намаляването на лихвите върху ипотеките само по себе си ще намали данъчните приходи през 2016 с 84 млрд. долара, или с повече от 5% от събираните данъци върху личните доходи. Изключването на премията по здравната застраховка от данъчната основа на работодателите ще намали приходите с повече от 200 млрд. долара, или с около 15% от постъпленията от данъка върху личния доход.

Няма как да се случи намаляване на дефицита преди тазгодишните президентски избори. Но обвързването на разходите и приходите с намаляването на дефицита трябва да бъде най-отгоре в дневния ред на новия президент, след встъпването му в длъжност през следващата година.

*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.