Хуан Мануел Сантос*
Колумбийците са на път да сложат край на най-стария и
единствения останал въоръжен конфликт в Западното полукълбо. След повече от пет
години на преговори с FARC
(Революционните въоръжени сили на Колумбия), можем да кажем, че сме стигнали до
необратима фаза, слагаща край на почти 50-годишната жестока и скъпоструваща
война.
Всеки мой предшественик през последните 5 десетилетия се
опитваше да постигне мир с FARC,
най-големите и най-стари партизански сили съществували в Латинска Америка. И
всички те се провалиха. Защо настоящият мирен процес се оказа успешен?
Преди всичко това беше добре планиран и внимателно проведен
процес, започнал при определени условия. Първо, трябваше да променим отношението
към военните сили на колумбийската държава. Второ, трябваше да убедим лидерите
на FARC, че е в техен личен
интерес да влязат в сериозни преговори и че никога няма да постигнат целите си
чрез насилие и партизански действия.
Последно, но не по значение, постигнахме радикална промяна
във външната си политика, която доведе до подобряване на отношенията ни със
съседите и с останалия регион. Това осигури подкрепата им за нашите инициативи
и сложи началото на мирния процес. Стартирахме тайни преговори преди почти
четири години, за да изработим кратък и фокусиран дневен ред, както и ясни
процедури (отсъствието на които беше основно препятствие в предишните
преговори) позволили ни – предполагайки че ще постигнем споразумение – да сложим
край на конфликта. Това беше първият път, когато FARC се съгласява на подобни действия.
Резултатът от тази фаза беше постигането на дневен ред от
пет точки. Развитие на провинциите, политическо участие, пресичане на трафика
на наркотици, справедливост за жертвите и слагане на край на конфликта, който да
включва разоръжаване, демобилизация и реинтеграция или т.нар. РДР.
Спазвайки договореното в рамковото споразумение от Осло през
октомври 2012, започнахме откритата фаза на преговорите в Куба. Страната
домакин и Норвегия бяха гарантите, а Венецуела и Чили подпомагаха процеса. На
по-късна фаза Съединените щати и Европейския съюз изпратиха специални
пратеници, присъединили се към разговорите.
Още от началото основно правило на преговорите стана, че
нищо не е договорено докато всичко не е договорено. Понастоящем сме постигнали
договореност по всички точки освен по РДР. За да избегнем старите грешки, се
поучихме от провалите на предишните мирни преговори в Колумбия, както и от
мирните преговори водени по света.
Подбрахме също така група международни съветници с практически
опит в постигането мир, за да ни помогнат да се ориентираме в бурните води на
процеса. Днес мога да кажа, че постигането на мир е много, много по-трудно от
спечелването на война, но все пак постигнах и двете, първо като министър на
отбраната и днес като президент.
Настоящият мирен процес има няколко направления. Поставихме
жертвите (повече от 7,5 млн. според наши сметки) и системата за гарантиране на
техните права в центъра на решението на конфликта. Съгласихме се да приемем
специално законодателство и трибунал, за да гарантираме, че отговорните за
военните престъпления ше бъдат разследвани, съдени и осъдени съгласно Римските
договорености на Международния наказателен съд. Това е първият път, когато
партизанското движение се съгласи да се разоръжи и да бъде обект на наказателно
преследване.
Мирът в Колумбия ще донесе реални ползи за един свят
раздиран от въоръжени конфликти и изпълнен с копнеж за прекратяването им.
Въпреки че сме страната отделила най-много средства в борбата с наркотиците –
война, която се оказа, че е възможно да бъде спечелена – все още сме водещият
световен износител на кокаин. Този неприятен факт се дължи главно на
партизаните, които дълго продължиха защитата на основния си източник на доходи.
Мирът ще промени това, понеже FARC се съгласи да помогне в замяна на
легализиране на посевите с кока. Без опасността от атаки на партизаните нашите
смели войници, полицаи и цивилни сътрудници могат да си вършат работата без
заплахата от снайперисти и пехотни мини.
Що се отнася до околната среда, количеството петролни
продукти излети в нашите реки и океани заради терористични атаки срещу
петролопроводите ни е изчислено на повече от 4 млн. барела през последните две
десетилетия. Това е 14 пъти повече от разлива на „Ексон Валдес”. Нещо повече, в
една страна с най-голямото био разнообразие в света на квадратен километър,
близо 4,4 хектара дъждовни гори са
унищожени заради конфликта. На всичко това трябва да бъде сложен край – и, надявам
се, да го възстановим – с приключването на конфликта.
Поради тази причина ние колумбийците сме много благодарни за
подкрепата на целия регион и на света. Понастоящем, няма нито една страна,
която да не застава зад мирния процес. Доказателство за това бе резолюцията на
Съвета за сигурност на ООН, който одобри единодушно изпращането на мисия за
изпълнение и надзор на РДР.
Въпреки традиционните недоброжелатели, предимно местни,
много от които се противопоставят на процеса по политически причини, съм
напълно уверен, че ще пратим конфликта в историята. Промяната на заобикалящата
ни среда е нашият дълг към бъдещите поколения. Когато постигнем споразумение,
когато спрем да се избиваме един друг след повече от половин век война, ще
свалим от плещите си тежкото бреме, спъвало развитието ни и ще се наслаждаваме
на възможността да отворим нова глава на просперитет и развитие на страната си.
*Хуан Мануел Сантос е президент на Колумбия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар