Иранската икономика след изборите

Хасан Хакимян*

Последните победи на проправителствените реформистки кандидати на парламентарните избори в Иран дадоха на президента Хасан Рохани благоприятни средносрочни възможности. Но големите икономически предизвикателства остават. И през идните месеци тези предизвикателства ще бъдат определящи за фронтовите линии между президента и неговите твърдолинейни предшественици, вътре и извън парламента.

Всички избори оставят след себе си победители и победени, и скорошните избори в Иран не са изключение. Но, в този случай, има причина да вярваме, че икономическите въпроси бяха основният двигател на политическа промяна, както доказа огромният брой избиратели през изборните помещения. Дори след юли, когато Иран подписа безпрецедентното ядрено споразумение с петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и ЕС, народните очаквания за подобряване на състоянието на икономиката достигнаха високи нива.

Рохани ясно осъзнава важността на икономическите очаквания. Всъщност, именно те го изстреляха на президентския пост през 2013. Последната президентска кампания за пореден път почерпи сила от обещанието за поправяне на съсипаната икономика след години на тежки икономически санкции и вътрешнополитически хаос. Именно поради тази причина той си постави голямата цел да постигне споразумение с външния свят, която да затвори ядреното досие и да положи основите на пътя към икономическо възстановяване.

Икономиката, която Рохани наследи от своя предшественик, Махмуд Ахмадинеджад, беше разстроена след годините на щедро разпределение на петролните приходи сред привържениците на президента и след стагфлацията, предизвикана от т.нар. от вицепрезидента на Съединените щати Джо Байдън „най-тежки икономически санкции в историята”. През 2013, годината в която Рохани пое президентството, инфлацията достигна 40%, а БВП се сви с 6%.

Бедите за Рохани се засилиха заради икономическата дестабилизация, последвала въвеждането на цялостни финансови ограничения, отрязали Иран от международната банкова система. Неспособен да продава петрол и изправен пред блокиране на операциите на централната банка, наложено от Съединените щати и ЕС, Рохани срещна голямото предизвикателство да се опита да рестартира растежа и да обуздае галопиращите цени.

Рохани постигна някакъв успех при намаляването на инфлацията, която днес е в рамките на 13%. Но възстановяването на растежа все още е непосилна задача. Предвижданията на МВФ са, че БВП или ще се остане на сегашните равнища, или ще се свие през тази година, с което иранската икономика може да се окаже в нов период на рецесия.

Когато обаче санкциите бъдат вдигнати, МВФ предвижда, че ръстът на БВП може да достигне приблизително 5% през следващата година – ниво, което може да направи от Иран най-добре представящата се икономика в Близкия изток. Постигането на това ниво на растеж ще бъде от особено значение за създаването на работни места. Иран отдавна страда от двуцифрени нива на безработица, като официалната младежка безработица е повече от 25%.

Но на пътя стоят няколко препятствия. Първото е срива на петролните цени, които потънаха със 70% от средата на 2014 насам. Подобно нещастие се случи и през 1999, когато президентът Мохамад Хатами се опита да осъществи свой собствен реформистки експеримент и цените паднаха под 10 долара за барел. Тогава, както и сега, първите две години на реформистката администрация бяха пропиляни заради неблагоприятните външни развития на международните петролни пазари.

Последната криза беше подпомагана от фактори свързани с търсенето и с азиатската финансова криза. Този път, фактори свързани с предлагането доведоха до глобално пресищане с петрол, със същия резултат. Неспособни да разберат това, теоретиците на конспирацията могат да бъдат оневинени за предупрежденията, че сегашното реформаторски настроено президентство има пръст в спада на международните цени на петрола.

Основните предизвикателства пред Рохани обаче са вътрешни. Той произлиза от сложната иранска следреволюционна институционална архитектура, която се основава на лабиринта от структури за взимане на решение, преплетен от институции и агенции създадени да гарантират съгласуваността с ислямските принципи и революционните стандарти. През последните десетилетия тази система доведе до огромна политическа фрагментация, дори до разгаряне на фракционни битки на всички нива. В този властови лабиринт Рохани води интензивни битки с консервативните си противници – битка, която е далеч от края си.

В същност, икономическото лекарство на Рохани – опитващ се да отвори икономиката за чуждестранната търговия и инвестициите, и проведе икономически реформи за насърчаване на частния сектор да следва вдигането на санкциите – е в конфликт с възгледите на консервативните ирански хардлайнери. За т.нар. „Принципиалисти” – защитаващи „затворената икономика”, базирана на годините ограничения, белязани от самозадоволяването и разчитането на вътрешни ресурси – желанието на Рохани да обяви Иран за „отворен за бизнес” и да стимулира чужденците да поемат активна роля в иранската икономика, предизвиква повече тревоги дори от ядреното споразумение.

Намаляването на властта на принципиалисткия блок в следващия парламент без съмнение е силно послание, отправено от младежкия електорат в Иран. Това е в съзвучие с казаното от американския президент Бил Клинтън през 2005: Иран е единствената страна с избори, при които „либералите или прогресистите, печелят от две-трети до 70% от вота в шест поредни избора. Няма друга страна в света за която мога да кажа това, с изключение на моята”.

Десетилетие по-късно без съмнение ще открие, че тази тенденция продължава. Но макар принципиалистите да изглеждат победени, те далеч не са извън играта, за което свидетелства задаващата се битка за икономическото бъдеще.

Без съмнение Рохани ще се изправи пред най-трудните предизвикателства. Неговата изборна победа може да провокира съпротива чрез нарастващ натиск да задоволи народните очаквания. Но както и Хатами разбра, когато изгуби от Ахмадинеджад през 2005, растежът и икономическото възстановяване не идват през разходи за задоволяване на желанието на избирателите за по-голямо равенство и социална справедливост.

*Хасан Хакимян е директор на Лондонския институт за Близкия изток и преподавател по икономика в Лондонския университет.