Идва ли краят на перфектната буря за пазарите?

Мохамед Ел-Ериан*

По-рано тази година финансовите пазари по света бяха връхлетени от перфектна буря – силен спад подклаждан от необичайна концентрация на по-малки смущения. Финансовата несигурност нарасна, което разтревожи инвеститорите. Пазарите се качиха на влакчето на ужасите, достигайки най-ниските си нива. Доходността по правителствените дългове потъна, а кредиторите се озоваха в необикновената позиция да се налага да плащат за привилегията да държат дори по-големи количества правителствен дълг (почти една-трета от общите).

Колкото повече продължаваха тези колебания, толкова по-голяма ставаше заплахата за глобалната икономика, вече доведена до структурна слабост, до неравенства на доходи и богатство, до пределна свръхзадлъжнялост, до недостатъчно съвкупно търсене и до недостатъчна политическа координация. И ако сравнителното спокойствие се завърна на финансовите пазари, трите причини за колебанията все още не са се разсеяли.

Първо, увеличаващите се сигнали за икономическа слабост на Китай и серията от нехарактерни политически залитания там все още са повод за повишена тревога за общото здравословно състояние на глобалната икономика. Имайки предвид това, че Китай е втората най-голяма икономика в света, няма да отнеме много време на властите в Европа да снижат прогнозите си растежа, а за МВФ да ревизира надолу очакванията за глобалния растеж.

Второ, все още има основателни съмнения за ефективността на централните банки, една група от институции влияеща върху взимането на политически решения, която беше активно ангажирана с подкрепа на устойчивия икономически растеж. В Съединените щати съмненията се съсредоточават върху готовността на Фед да остане „неконвенционален”. Навсякъде обаче остават съмненията за способностите на централните банки да формулират, комуникират и привеждат в действие политическите решения. Например, въпреки наблюдавания активизъм на монетарните власти при даването на окуражителни сигнали за политическа ефективност, пазарите бяха смутени от решението на Японската централна банка да следва ЕЦБ при поемането на курс  по-дълбоко на негативна територия.

Трето, системата загуби някои важни предпазни колани, които трябва да бъдат възстановени. Има значително по-малко „толеранс”, когато се пристъпва към купуване, при положение че напускащите инвеститори са се скупчили на изхода. На петролните пазари, някога мощния ОПЕК картел отстъпи от ролята си на бързо реагиращ при спад, което означава да намалява добива, за да спре безконтролния спад на цените.

Всеки от тези три фактора сам за себе си би привлякъл вниманието на търговците и инвеститорите по света. Настъпващи спонтанно, те дестабилизират пазарите. Дневните колебания нарастват фактически във всеки елемент на глобалните финансови пазари. Обратните ценови движения стават по-чести, като по-уязвимите единици повличат по-здравите. А съотношенията на пазарите на активи се оказват по-нестабилни.

Всичко това е в контекста на една икономика на Съединените щати, която продължава да бъде мощен двигател на създаването на работни места. Но пазарите не са гласували за най-последните икономически развития в Съединените щати. Вместо това те бяха принудени да оценяват устойчивостта на цените на финансовите активи, които, преситени от ликвидност, значително се отличиха от основните икономически фундаменти.

В резултат на тези колебания, пазарите наскоро възстановиха по-стабилното си положение. Разбира се фундаменталното дългосрочно предизвикателство, да се позволи на пазарите да преоценят активите до нормалните им равнища по един сравнително систематичен начин – и, да си го кажем честно, без причиняване на икономически вреди, които в противен случай биха експлодирали в дори по-несигурни финанси – остава.

Всъщност, колкото по-чести са пристъпите на финансова нестабилност в следващите месеци, толкова по-големи ще са рисковете, което ще накара потребителите да станат по-предпазливи в разходите си и ще принудят компаниите да отложат по-голямата част от своите инвестиции в нови производствени площи и оборудване. И ако тази тенденция продължи и се разпространи, дори Съединените щати – една сравнително здрава икономика – би била принудена да ревизира надолу очакванията си за икономическия растеж и корпоративните печалби.

Трайното стабилизиране на днешните пазари е важно, особено за система, която вече е поела твърде големи финансови рискове. Това ще изисква политическа намеса породена от по-отговорно поведение на част от политиците от двете страни на Атлантика – такава, която гарантира така необходимия преход от предоверяването на централните банки към по-разнопосочен политически подход, който да се справи с икономическия троен ефект от структурните, дълговите и тези на слабото търсене препятствия (и то в контекста на по-засилена глобална политическа координация).

Ако тази намеса се случи, нейните благоприятни ефекти върху осигуряването на приобщаващ растеж и действителна глобална стабилност биха били засилени от продуктивното разгръщане на кешовите резерви в счетоводните баланси на компаниите и от впечатляващите технологични иновации, които бяха специфични само за определени сектори и фирми, но които днес имат широкоразпространен ефект върху икономиката. Ако намесата не успее, финансовите колебания случили се по-рано тази година не само ще се завърнат с пълна сила, но и ще се превърнат в проводник на значителен риск от рецесия, по-голямо неравенство и продължителна финансова нестабилност.

*Мохамед Ел-Ериан е главен икономически съветник на Алианц груп и член на нейната Международна изпълнителна комисия. Председател е на Съвета за глобално развитие към президента на Съединените щати Барак Обама. Преди това е бил изпълнителен директор и главен инвестиционен съветник на PIMCO. Определен е за един от 100-те глобални мислители на 2009, 2010, 2011 и 2012 на списание „Форин полиси”.