Макиавели в Евроландия

Харолд  Джеймс*

Николо Макиавели пак диктува модата. Повече от 500 години след като написа известния си трактат „Владетелят”, Макиавели отново стана най-популярният политически мислител в Европа. А в действителност в неговата книга – едно от най ранните политически ръководства – има няколко полезни съвета за политикономисти живеещи в смутни времена.

Монетарните власти се обърнаха към Макиавели, за да им помогне да разберат подхода на президента на Европейската централна банка Марио Драги. Новият френски министър на икономиката Еманюел Макрон, също използва идеите на Макиавели – върху които е изградил магистърската си теза – за да оформи плана си за модернизиране на икономиката на страната. Един влиятелен московски тинк-танк, наречен Николо М., съветва Кремъл в областта на политики като нападателните военни комуникационни технологии и хибридни войни.

И все пак Макиавели си остава слабо познат. В най-известната глава на „Владетелят”, а именно 18-та, където се обясняват обстоятелствата, в които е допустимо – и дори желателно – владетелят да не спазва обещанията си, се казва, че успешният управляващ мисли „по-малко за вярата” и знае „как умело да манипулира съзнанието на хората”. Тази глава масово се тълкува като съвет към лидерите да лъжат колкото е възможно по-често.

Посланието на Макиавели обаче е далеч по-комплексно. Със задълбочения анализ върху последствията от лъжата и „завоалирането” на истината, той показва, че манипулацията може да проработи само ако владетелят убедително се престори, че не е замесен в нея. Накратко, лидерите трябва да си създадат репутация на искрени хора, на които може да се има доверие – урок, който руският президент Владимир Путин очевидно не е научил.

Политиците в демокрациите и съвременните форми за вземане на политическо решение се опират на обещанието. Политическите партии и кандидати обещават, за да убедят гласоподавателите да гласуват за тях и да спечелят подкрепа за прокарване на обещаните политики. Хората не вярват на невъзможни за изпълнение обещания, особено ако политиците ги правят да изглеждат неизпълними.

Отклонението от това правило дойде с монетарните политики. На жаргона на съвременните монетарни технократи, проблемът е как да „препарираме очакванията”. „Предварителните насоки” (или предвиждане на бъдещите лихвени равнища) стават неефективни, когато на политиците се наложи да допуснат, че обстоятелствата може да ги принудят да променят решението си – и респективно политиките си – без предупреждение.

Макиавели е показал нуждата от демонстративна последователност в действията и от бюрократичен апарат налагащ добродетелите крепящи този образ, като по този начин се създават стабилни основи за ефективни политики. „За подвластните владетелят трябва да изглежда милостив, честен, почтен и религиозен. Но най-необходимо е да притежава последното качество”. С други думи политиците не трябва да изглеждат – простичко казано – така, сякаш не вярват в нищо.

Съвременните политици сякаш са обладани от прагматизма и не спазват обещанията си. Европа се е оформила като постмодерна конструкция, но един от отличителните белези на постмодернизма е принизяване на политиката до нивото на необходимото зло или до събиране на постоянно менящи се фокус групи.

Отстъпчивостта на постмодерните политици е в ярък контраст с решителността преобладавала по времето на Уинстън Чърчил, Конрад Аденауер, Шарл де Гол, Алчиде де Гаспери и Жак Делор. Увереността, че тези лидери са водени от фундаментални убеждения, е в основата на успешно прилаганите от тях политическите хитрини.

Разбира се подобен тип политици не могат да разчитат само на думите. За да бъдеш последователен и задълбочен макиавелист е необходимо да действаш за изграждането и поддържането на добра репутация.

Този урок днес може да се окаже ключът към европейското лидерство и то във време на такова търсене на общоевропейската идентичност. Идеята, и това е сърцевината, че Европа трябва да се съсредоточи върху толкова досадна тема, каквато е фискалните правила, изглежда разочароващо, особено на фона на засилващата се хуманитарна криза на континента, причинена от притока на бежанци идващи от зоните на военни действия в Либия и Сирия.

Заплахата от увеличаване на броя на бежанците в Европа заради действията на Ислямска държава и кризата в Украйна, която също допринася за бежанския поток, заставят европейците да мислят отвъд фискалните затруднения, пред които са поставени. Този натиск става все по-силен заради най-засегнатите от хуманитарното предизвикателство страни – Гърция, Италия и Испания – които търпят и най-много щети от финансовата криза.

Време е европейските лидери да направят нещо, с убедеността, за която Макиавели говори, за прекратяване на хуманитарната криза. На първо място те трябва да облекчат страданията на бежанците чрез включването или интегрирането им в обществото. 

Подобно усилие се нуждае от значителна финансова инжекция именно в страните намиращи се на фронтовата линия на кризата. Ако се работи правилно бежанците могат да станат крайно необходимия източник на сила за слабите икономики, а и решение на проблема със застаряващото население.

В същото време европейските лидери трябва да работят за обуздаване на наплива от бежанци, чрез разработване на политическа програма за прекратяване на насилието, тласкащо милиони отчаяни хора към границите на техните страни. Европа не може да си позволи да бъде остров на относителна стабилност в морето от хаос.

Навярно най-добрият начин за стабилизиране на Европа е да се изработи ясна и искрена позиция, която от една страна да изтъква нейните интереси, а от друга да потвърждава нейните изконни ценности. Метафората на Макиавели за тайната на ефективното политическо ръководство дава силни насоки. Европа трябва да бъде и лисица, и лъв.

*Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в Принстънския университет и професор по история в Европесйкия университетски институт във Флоренция, Италия. Специалист е по икономическа история на Германия и по история на глобализацията.