Безпристрастно изслушване за националния дълг

Джоузеф Стиглиц*

Миналият юли, когато федералният съдия на Съединените щати Томас Гриеса постанови, че Аржентина трябва да се разплати напълно с т.нар. хищнически фондове, изкупили нейните национални дългове на изключително ниски цени, страната беше доведена до фалит, или по-скоро до „Гриесалит”. Решението му отекна във всички посоки, въздействайки върху дълговите емисии на най-различни страни, понеже се предполагаше, че американските съдилища имат власт над сключените договори в други страни. Оттогава адвокати и икономисти се опитват да разплетат заплетените последствия от решението на Гриеса. Имат ли американските съдии юрисдикция отвъд границите на Съединените щати?

Днес, съд в Обединеното кралство най-накрая взе ясно решение по проблема, постановявайки, че аржентинските лихвени плащания по дългови емисии, издавани съгласно законите на Обединеното кралство, са подвластни на същите тези закони, а не на законите на Съединените щати. Решението – една желана пауза от серията решения на американските съдилища, които както изглежда не разбират сложността на глобалните финансови пазари – изпраща няколко важни сигнала.

Първо и най-вече, фактът, че преговорите по аржентинския дълг бяха узурпирани от американски съд – което противопоставяше американските на британските съдилища – е сурово напомняне, че пазарните решения на кризите с националните дългове са застрашени от изпадане в хаос. Преди „Гриесалит”-а погрешно се приемаше, че решенията на проблема с изплащането на националните дългове, можеха да се постигнат чрез децентрализирани преговори, без нуждата от стабилна правна рамка. 

Дори след това, финансовата общност и Международния валутен фонд се опитаха да установят някакъв ред на пазара на национален дълг, но само чрез едва доловима намеса в договорните отношения в частта наречена „клауза за съвместни действия” (която събира всички кредитори при предложение за преструктуриране, което да се одобрява с квалифицирано мнозинство).

Но подобни предложения за поправки в договорите няма да преодолеят системните недостатъци. При много длъжници и при понякога противоречащи си закони между отделните държави, простата формула с прибавяне на гласа на кредиторите – подкрепяни от поддръжниците на пазарноориентирания подход към проблема – няма да направи кой знае колко за решаването на сложния проблем със сключването на кредитни споразумения. Нито пък ще определя валутни курсове, използвани за оценяване на дълговите емисии в различните валути. Ако тези проблеми бъдат оставени да се решават от пазарите, където е истинската сила на сделките и където справедливостта и полезността не са от значение, решение със сигурност ще се намери.

Последиците от тези недостатъци не са обикновено неудобство. Закъснението при решаването да се преструктурира дълг може да направи икономическата рецесия по-дълбока и по-устойчива, както показа гръцкият случай.

Това ни води към втория урок за британските закони. При толкова завишени стойности на акциите и толкова грохнала система, дълговите пазари нямат много основания да останат в Съединентие щати. Америка винаги се е гордяла със своето „върховенство на закона”, добре продаван продукт, който направи от Уол стрийт най-големия пазар на национални дългове. Но постановлението „Гриеса”, основано на странната – а от наша гледна точка и незащитима – интерпретация на категоричните формулировки на аржентинския договор, показа, че американските търговски интереси могат да влияят на решенията на съдилищата им.

Възхваляваното върховенство на закона в Америка, вече не изглежда толкова стабилно. То е извратено до такава степен, че вече защитава силата срещу слабостта. „Гриесалит”-ът е просто последното от много решения и законодателни промени, които разбулиха т.нар. симптом на „корупцията в американски стил”, при която лобирането и даренията за предизборни кампании компрометират цялата система, дори и да няма хванати отделни официални лица. Съединените щати трябва да проявят здрав разум преди пазарът на национални дългове да напусне Ню Йорк.

Китай трябва да се подготви да поеме щафетата. Нейните валутни резерви днес далеч превишават тези на Съединените щати, а страната се опитва да направи от Шанхай глобален финансов център. Амбициите й стават по-постижими, особено след понесените от системата в Съединените щати щети след финансовата криза от 2008 година. Но ако Шанхай стане лидер на пазарите на национален дълг, Китай трябва бързо да проучи изоснови слабостите в правните рамки и да създаде по-резултатна и безпристрастна алтернатива.

И накрая, силното послание от решението на британския съд е, че всички трябва да се съобразят с него. Има спешна нужда от подновяване на усилията на Обединените нации за създаване на многонационална правна рамка за преструктуриране на националните дългове. И макар Съединените щати да се опитват да подкопаят тези усилия, законодателното решение на Обединеното кралство ни напомни, че съдебните решения взети в Съединените щати не важат в целия свят.

Последното откровение може и да не направи щастливи хората от Уол стрийт, но за много страни по света, които разчитат на националните дългове, това всъщност е много добра новина.

*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор в Колумбийския университет. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Бил Клинтън, както и старши вице президент  и главен икономист на Световната банка.