Кармен Райнхарт*
Аржентина отскоро възкръсна отново от пепелта след почти 15
години прекарани в най-спорния държавен фалит на съвремието, ако не и в
историята. Сега тя има възможност да навлезе отново в глобалната финансова
система и да изгради едно по-стабилно и проспериращо бъдеще. Това е шанс, който
страната не трябва да пропилява.
Дългото отсъствие на Аржентина от международните капиталови
пазари започна през декември 2001, когато дълбоката икономическа криза отбеляза
края на десетилетния „Конвертируем план” (при който аржентинското песо бе
фиксирано към американския долар) и въвеждането на нещо превърнало се в дългогодишна банкова ваканция позната като Corralito.
През 2005 изглеждаше, че кризата е пред разрешаване. Но
множество фактори усложниха преговорите. От една страна дългът беше огромен,
равняващ се на над 100 млрд. долара (в това число и нарастващите лихвени
плащания). Всъщност Аржентина се оказа страната с най-голяма
неплатежоспособност в историята до Гърция с нейното преструктуриране. От друга
страна, дългът беше доста комплексен като включваше 152 вида дългови книжа, в
шест валути и под осем юрисдикции.
Но най-големия си проблем Аржентина срещна след нежеланието
на кредиторите да приемат предложената дългова замяна. При почти четвърт от
всички кредитори, отказващи „подстригване” – голям дял, в сравнение с други
преговори по националните дългове – възможностите на Аржентина бяха строго
ограничени. Не е изненадващо, че се наложи поредна дългова замяна през 2010.
Тогава, през 2014, съдията от американския федерален съд
Томас Гриеса в интерес на държателите на дълг (широкоизвестни като хищнически
фондове), определи, че не трябва да приемат равно отношение и че Аржентина не
може да започне да прави плащания по преструктурирания си дълг докато не плати
на облигационерите. Това доведе до нова вълна на напрегнати – и в края на
краищата провалени – преговори със същите тези кредитори. На 30 юли 2014
Аржентина обяви неплатежоспособност по дълга втори път за последните 13 години.
Накрая, през февруари, Гриеса се съгласи да пусне
предписание, ако Аржентина отмени законодателството, освен за плащанията по
своите неизпълнени задължения и ако плати на облигационерите, определени в края
на този месец. С ново правителство обещало да изпълни условията на
облигационерите, времето на Аржентина прекарано в несъстоятелност е към края си
и страната скоро ще бъде освободена – или поне така се надяваме.
Всъщност краят на играта няма да е лесен. За незапознатите,
докато не стане възможно да се измерят прецизно икономическите и социалните
разходи от сделката с облигационерите, е по-сигурно да се каже, че те са
значителни. И тези разходи не са само в миналото. Те ще имат бъдещи последици,
имайки предвид, че голяма част от новия дълг нараснал през 2016 е по същество
рефинансиран стар дълг.
Нещо повече, с международни кредитори готови и желаещи да
започнат отново да заемат на Аржентина, е от критична важност страната да
остане бдителна при вземането на нов външен дълг. Дългият и скъпо струващ
процес, от който Аржентина понастоящем се измъква, би убедило настоящото и
бъдещото правителства в необходимостта да бъдат внимателни за рисковете от
външните заеми. При положение, че това не е първият път, в който смяната на
външния кредитор свършва зле за страната.
Без съмнение не би имало международен кредитор, който да
наложи ограничения на Аржентина (поне засега). При активи с фиксиран доход,
предлагащи ниска и дори отрицателна номинална възвращаемост – 70% от дълга на
напредналите икономики днес се търгува с негативни номинални лихви – и реална
възвращаемост дори по-ниска, предлаганата от Аржентина, при доларова
възвращаемост от 7% и по-висока, е много примамлива.
От гледна точка на Аржентина, възобновеният достъп до
международните капиталови пазари има стойността на изчистване на сметките с
облигационерите. От години аржентинското правителство финансира дефицитите си
чрез печатане на пари, което причинява инфлация, понастоящем около 30%.
Конвенционалното дългово финансиране ще предложи начин за стабилизиране на
инфлацията. То също така ще позволи на Аржентина да си реши насъбраните
проблеми – дължащи се на продължителната изолация на страната от външно
финансиране – чрез подобряване на базовата инфраструктура.
И макар аржентинското правителство да имаше категорично
нужда от заеми, то стигна твърде далеч – не само защото провинциалните
правителства също имат огромно желание да заемат. Отделно от централното
правителство, почти половината от 24-те аржентински провинции (в това число
Буенос Айрес) активно търсят заеми от чужбина. Според някои изчисления, новите
провинциални заеми ще възлязат на още 5 млрд. долара външен дълг.
Тази тенденция би била по-малко притеснителна, ако
провинциалните финанси бяха стабилни, а перспективите за растеж силни. Но не
такъв е случаят. Вече почти десет от аржентинските провинции са изправени пред
някакъв вид икономическа криза. Предвид ключовата роля, която провинциалното
разхищение играе в кризата, от която страната едва наскоро успя да излезе, няма
как нещата да тръгнат гладко. Дори ако аржентинското правителство не бъде
изправено пред нови предизвикателства, то трябва да реши непосредствената
задача по възпиране на провинциите.
Един стар аржентински виц разказван от наблюдателите гласи,
че проблемът с дълга на страната не е, че е външен, а че е вечен. Понеже ключът
за преодоляването на цикъла на възходи и падения лежи в признаването навреме на
рисковата и непостоянна природа на обилието от финансиране, трябва да се
надяваме, че уроците на периода 2001-2015 няма да бъдат забравени. Това означава
да се преодолее изкушението от натрупването на скъпоструващ дълг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар