Новата съпротива срещу глобализацията

Харолд Джеймс*

Съществуваше очевидно чувство за дискомфорт на последната среща на върха на Г-7 в Исе-Джима, Япония. Не се знае коя от следващите срещи на лидерите на най-големите развити икономики в света ще се окаже популистки сбор. Президентът Доналд Тръмп може да представлява Съединените щати; или президентът Марин льо Пен да представлява Франция. Те ще седят на една маса с британския министър-председател Борис Джонсън, италианския министър-председател Бепе Грило или дори германския канцлер Фрауке Петри. Всички те ще защитават национализма и изолационизма под една или друга форма.

Съпротивата срещу глобализацията ни съпровожда от поне две десетилетия. В края на 20-ти век изглеждаше сякаш светът се движи към сближаване, като хората навсякъде потребяваха едни и същи продукти. Макдоналдс служеше като пример за глобализация, а бунтовете срещу веригата заведения стана стандартна форма на анти-глобалистки протест.

Но след това характерът на глобализацията се промени, както и съпротивата срещу нея. Макар че светът става все по-взаимосвързан, имаме чувството, че разбираме чужденците по-малко. В отговор на промяната – който е все по-специфичен – на потребителските предпочитания компаниите преместват производствата по-близо до пазарите, където произведеното ще бъде продадено. Това отслаби ръста на международната търговия.

Това „придвижване” не е ново. През 1970-те и 1980-те американците се тревожеха, че Съединените щати ще бъдат залети от японски автомобили, затова започнаха да произвеждат тези коли у дома. Днес повечето „японски” автомобили продавани в Съединените щати са американско производство. Но днес движението на производствената глобализация е по-лесно от всякога, благодарение на развитието на роботиката и изобретения на процеси като 3D принтирането.

В резултат на това критиките към глобализацията днес се фокусират по-малко върху търговските проблеми. Но това разместване не се отразява само върху забавянето в ръста на търговията. Потребителите в богатите страни стават все по-възприемчиви – и дори доверчиви – към чуждестранната продукция, от постоянно усъвършенстващата се електроника до евтината „бързо меняща се мода”, станала преобладаваща във всички напреднали икономики.

Вместо да отхвърлят чуждото производство, противниците на глобализацията днес отхвърлят чужденците. Споровете върху клаузите за защита на инвеститорите в търговско споразумение като Транстихоокеанското партньорство (ТТП) или Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП)  се съсредоточават върху тревогите, че мистериозни трибунали защитаващи интересите на чуждестранни корпорации, могат да подкопаят националния суверенитет. След това се разрази глобалната бежанска криза. В Европа по-специално, загрижеността за наплива на бежанци може да се окаже предвестник на разширяваща се съпротива срещу имиграцията от провалени и разорени държави.

Защо населението в напредналите страни е толкова гневно на чужденците? Не и заради това, че са излагани на влиянието на други култури. Много от гражданите на тези страни постоянно пътуват до отдалечени места, а стотици милиони хора от целия свят посещават напредналите страни годишно.

Проблемът е с каква цел пътуваме. В наши дни сме по-склонни да си съставяме бързо и повърхностно мнение, вместо да се потапяме в културата. Но както ни учи съвременната теория на игрите, еднократното взаимодействие е много по-различно от продължителното общуване. Ако участниците знаят, че придобиват уникален и личен опит, те няма да са мотивирани да изградят основа за по-задълбочено разбиране или сътрудничество. По-нататъшното взаимодействие се нуждае от по-силно доверие.

Резултатът от сегашния повърхностен подход на пътуване е доказан за всяка основна туристическа дестинация. Утвърдените услуги не мотивират осигуряване на добри нито пък на честни услуги за хората, които със сигурност няма да се върнат. В ресторантите ви сервират намръщени храна, която е ужасна ( да не кажа по-лоша дума). Таксиметровите шофьори мамят. Хотелиерите лъжат за предлаганите услуги.

Нещо повече, може би е към края си. Макар туризмът да е станал основен стълб за чуждестранните приходи, той също така стана и привлекателна мишена за терористите, изграждащи идеологията си върху анти-западните настроения. Само няколко атаки на места като остров Бали или в курортите на Червено море са достатъчни, за да се предизвика дълбока икономическа дестабилизация.

Туристическите компании отговарят на такива рискове чрез минимизиране на връзките с местните. Емблемата на съвременния туризъм са гигантските круизни кораби, където пътниците могат да изкарат по няколко часа във всяка дестинация – посещавайки живописните Карибски острови или древните средиземноморски пристанища – но винаги се връщат в едно и също легло. Harmony of the sea на Royal Caribbean цели да пресъздаде през всички климатични пояси в света. Затова кораб, стотици метри по-дълъг от Айфеловата кула, има тропически парк и ледена пързалка (заедно с 23 плувни басейна и 42 бара).

Компаниите за автобусен или влаков туризъм са също са толкова предпазливи към клиентите си, пускайки ги само за кратко из местата за посещение – но все пак достатъчно дълго за няколко снимки. Този стил на пътувания напряга местната инфраструктура до краен предел. Често няма възможност да се разходиш по каналите на Венеция или да се изкачиш до Акропола.

Този подход засилва взаимните заблуди. Посетителите остават ограничени до предварително планираните си пътувания, получавайки само измамни оферти за свръхскъпи дрънкулки или таксиметрови превози. Местните са много доволни от големите групи туристи обикалящи напред-назад из най-предпочитаните места. Никой не се интересува особено от обслужването или доверието.

Никак не е трудно да изпитаме носталгия по дните, когато туризмът означаваше дълги престои и задълбочени занимания с крайно различни култури. Разбира се няма да е възможно при днешния брой посетители да останеш седмици или дори месец в древни манастири. Но е възможно да си представим престой, при който посетителите и техните домакини си общуват по-лично. Airbnb, например, може да предложи много по-лично отношение от един хотел или, още по-лошо, от един круизен кораб.

Има ли политически еквивалент на Airbnb? Могат ли световните лидери присъстващи на срещата на върха на Г-7 да живеят и работят за дълъг период от време в чужда страна? Малко след като Съединените щати влизат във Втората световна война, Уинстън Чърчил посещава Белия дом за 24 дни, заздравявайки британския трансатлантически съюз като задълбочава отношенията си с Франклин Рузвелт. Подобно равнище на близост може би е най-големият враг на днешните популисти анти-глобалисти.

*Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в Принстънския университет и професор по история в Европейския университетски институт във Флоренция, Италия. Специалист е по икономическа история на Германия и по история на глобализацията.