Андерс Фог Расмусен*
Без значение колко някои кандидат-президенти на Съединените
щати иронизират свободната търговия, тя си остава гръбнакът на американската
икономика. Без нея страната би станала значително по-бедна, а нейното глобално
влияние би се стопило значително. Тогава защо ударите по свободната търговия стават
ключова тема на тазгодишната президентска надпревара?
Една от най-очевидните причини за това е, че икономическият
страх е масово разпространен в Съединените щати, което все още се дължи на
ефектите от кризата от 2008. Твърде много американци все още работят по-малко
часове и печелят по-малко от това, което са печелили преди. Те са уморени от
статуквото и президентските кандидати могат да се възползват от техните
тревоги.
Но въвеждането на протекционистични мерки е фалшиво
лекарство, което нищо не би решило, дори обратното, те само биха изострили
проблемите на икономиката. Свободната търговия не е бреме за икономиката на
Съединените щати, тя е необходимост. Съединените щати постигнаха споразумения за
свободна търговия с 20 страни. И макар тези страни да представляват едва 10% от
цялата световна икономика, в последните години те внасят почти половината от
целия износ на Съединените щати.
Освен това, свободната търговия е от полза за семействата от
работническата класа и за групите работници с ниски доходи. Прииждането на
евтин внос значително повиши покупателната сила на американските работници. Едно
изследване изчислява, че американците със средни доходи биха загубили 29% от
своята покупателна сила, ако страната бъде затворена за търговията. Най-бедните
в Съединените щати биха загубили повече от 62% от своята покупателна сила.
Съединените щати са в уникалната позиция да извличат ползи
от свободната търговия, затова техните лидери с основание работят за осигуряването на търговски споразумения с най-важните икономически региони в
света – Европа и Азия. Предложеното търговско споразумение с ЕС
(Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство или ТТИП) ще
увеличи американския износ към ЕС с близо 300 млрд. долара годишно, добавяйки
125 млрд. долара към годишния БВП на Съединените щати. То също така би
увеличило покупателната сила на американските семейства с близо 900 долара.
Европейците биха извлекли подобни ползи. Именно това е в основата на взаимно
изгодните споразумения за свободна търговия.
Американските работници, фермери и бизнес могат също така да
се възползват в значителна степен от споразумението за Транстихоокеанско
партньорство (ТТП) с Азия. Много страни от региона на азиатско-тихоокеанското
крайбрежие поставят непреодолими бариери пред вноса от Съединените щати. ТТП би
понижило митата и би позволило на потребителите в Азия да купуват повече
американски продукти. То, според проучването проведено от Peterson Institute, може да увеличи приходите на
Съединените щати с 0,4% или приблизително със 77 млрд. долара годишно.
Разбира се свободната търговия не е освободена от проблеми.
Загубите често са преекспонирани, докато ползите не се виждат. А негативните
последици от това могат да бъдат доста конкретни. Конкуренцията от Мексико може
да принуди работниците в Съединените щати да приемат орязване на заплатите или
да засегне работните им места, които ще бъдат преместени отвъд границата.
Това, от което се нуждаят американците е политически лидери
със смелост да следват балансиран подход в свободната търговия, да защитават
техните дългосрочни ползи и да осигуряват нужните облекчения, за да не рискуват
да бъдат изместени. Например американските законодатели биха направили добре,
ако облекчат икономическите тревоги чрез прехвърляне на повече ресурси към
схеми за преквалификация и програми за заетост.
Приключването на търговските сделки с Азия и Европа, които
сега са на масата на преговорите, не само би демонстрирало политическо
лидерство. То също така би засилило американския ангажимент за запазване на
международния ред. Говорейки като бивш генерален секретар на НАТО и бивш
министър-председател на дългогодишен американски съюзник, призовавам кандидатите
за президент на Съединените щати да спрат с нападките срещу свободната търговия
и да подходят по-балансирано като успокоят икономическите страхове и осигурят
американския просперитет в идващото десетилетие.
Америка няма нужда да бъде направена „отново велика”. Тя все
още си е превъзхождаща световна сила, понеже е превъзхождаща световна
икономика. Предизвикателството пред Америка е да гарантира, че славното й
минало ще се превърне в славно бъдеще. Но за да се осъществи това ще бъде
необходимо свързването на нейния отдавнашен опит в свободната търговия с
политики насочени към истинските нужди и на най-малката група американци, за
която загубите надвишават ползите.
*Андерс Фог Расмусен е бивш министър-председател на Дания и
генерален секретар на НАТО. Основател и председател е на Rasmussen Global.
Няма коментари:
Публикуване на коментар