Джордж Сорос*
Европейският съюз е на кръстопът. Решението за пътя, по
който ще поеме през следващите пет години, ще се вземе в идващите 3-5 месеца.
Години наред ЕС успешно се справяше с трудностите и недостатъците си. Но сега
трябва да се справи с два източника на екзистенциална криза – Гърция и Украйна.
Това обаче може да му дойде в повече.
Дълго набиралата скорост криза в Гърция беше пренебрегвана
от самото начало и от всички партии. Сега емоциите достигнаха такива висоти, че
помощта на всяка цена се оказа единствената конструктивна алтернатива.
Но Украйна е различен случай. Това е случай, при който
всичко е ясно. Путинова Русия е агресор, а Украйна, защитавайки се, защитава
ценностите и принципите, заради който беше създаден ЕС.
Обаче Европа се отнася към Украйна като още една Гърция.
Това е грешен подход и ще доведе до лоши резултати. Путин завладява територии в
Украйна, а Европа е толкова заета с Гърция, че не обръща никакво внимание на
това.
Желаният от Путин резултат в Украйна е да създаде финансов и
политически хаос, за да дестабилизира страната, за което той може да не понесе
отговорност, а вместо това спечели военна победа, даваща му възможност да
владее – и да управлява – немалка част от Украйна. Той показа това на два пъти
като превърна прекратяването на огъня във военната победа. Влошаването на
обстановката в Украйна между двете споразумения за прекратяване на огъня –
Минск 1, договорено миналия септември и Минск 2, завършено през февруари –
показва обхвата на путиновия успех. Но този успех е временен, а Украйна е
твърде ценна за съюзниците, за да бъде изоставена.
Има нещо фундаментално сгрешено в политиката на ЕС. Колко
пъти още путинова Русия трябва да надхитри съюзниците на Украйна, лидери на
свободния свят? Проблемът е, че Европа поддържа изкуствено живота на Украйна,
така както прави и с Гърция. И в резултат на това Украйна просто оцелява,
докато Путин си запазва предимството на първи ход. Той може да избира между
хибридната война и хибридния мир, а Украйна и нейните съюзници са силно
затруднени да отговорят.
Влошаването на ситуацията в Украйна се ускорява. Финансовият
срив, за който предупреждавах от месеци, се случи през февруари, когато
стойността на гривната спадна рязко с 50% само в рамките на няколко дни, а на
Централната банка на Украйна се наложи да влее огромно количество пари, за да
спаси банковата система. Кулминацията на този процес беше на 25 февруари,
когато централната банка въведе контрол на вноса и вдигна лихвата до 30%.
След това обаче публичният натиск на президента Петро
Порошенко докара курса на валутата много близо до нивата, върху които е
изчислена в украинския бюджет за 2015 година. Но подобрението е много крехко и
несигурно.
Този бърз срив разклати общественото доверие и изложи на
опасност балансите на украинските банки и компании, които имат дългове в твърда
валута. Той също така обърка и сметките, върху които са базирани всички
програми договорени с Международния валутен фонд. Фондовете на МВФ станаха
неизползваеми още преди да бъдат одобрени.
А държавите членки на ЕС, изправени пред свои собствени
фискални ограничения, не показаха готовност да окажат допълнителна помощ.
Украйна продължава да се движи по ръба на бездната.
В същото време провежданата радикална програма за реформи в
Украйна е печеливш ход и макар и бавно резултатът вече се забелязва както от
украинското общество, така и от европейските власти. Има силен контраст между
влошаващата се ситуация извън страната и продължаващия напредък с реформите
вътре в страната. Това прави ситуацията за Киев малко нереална.
Един реалистичен сценарий е Путин да постигне оптималните си
цели като пречупи украинската съпротива. Тогава Европа ще бъде залята от
бежанци – два милиона изглежда напълно реалистично число. Много хора очакват,
че това ще сложи началото на Втората студена война. Вероятният резултат от този
сценарий е, че един победоносен Путин би се сдобил с много приятели в Европа и
че санкциите срещу Русия няма да го свалят от власт.
Това е възможно най-лошият резултат за Европа, която ще се
разедини още повече и ще стане арена на битката за влияние между путинова Русия
и Съединените щати. ЕС повече няма да бъде реална политическа сила в света
(особено ако Гърция напусне еврозоната).
По вероятният сценарий обаче е Европа да продължи да
поддържа Украйна, макар и с нежелание. Украйна да не се срине, но олигарсите да
възвърнат позициите си и нова Украйна да заприлича на старата Украйна.
Путин би предпочел това, отколкото катастрофален срив. Но
победата му ще е по-несигурна, особено ако доведе до Втора студена война, която
Русия би загубила, така както Съветският съюз загуби първата. Путинова Русия
има нужда от цена на петрола от 100 долара за барел и затова ще продължи да използва
валутните си резерви през следващите 2-3 години.
Последната глава от това, което нарекох „Трагедията на
Европейският съюз” е, че ЕС ще загуби нова Украйна. Принципите защитавани от
Украйна – повечето от които са и прнципи на ЕС – ще бъдат изоставени и Европа
ще трябва да похарчи много повече пари, за да защити себе си, отколкото би
похарчила за успеха на нова Украйна.
Има и един желан сценарий. Нова Украйна все още е жива и
решена да се защити. Макар Украйна сама по себе си да не може да се мери с
военната мощ на Русия, нейните съюзници могат да решат да направят „всичко
необходимо” да помогнат преди да се е стигнало до пряко военно противопоставяне
или до нарушаване на споразуменията от Минск. Ако се направи това, не само ще
се помогне на Украйна, но и ще се помогне на ЕС да си възвърне ценностите и
принципите, които както изглежда е загубил. Не е нужно да казвам, че предпочитам
този сценарий.
Няма коментари:
Публикуване на коментар