Измисленият проблем с китайските валутни манипулации

Джефри Франкъл*

Двете политически партии в Америка рядко постигат съгласие, но едно винаги ги обединява и това е гневът им към „валутните манипулации”, особено от страна на Китай. Вероятно пришпорени от последното поскъпване на долара и първите сигнали за спада на нетния износ, демократите и републиканците в Конгреса за пореден път разгледаха възможността за приемане на закон за борба, с така нареченото от тях несправедливо валутно обезценяване. Предвижданите мерки включват компенсаторни механизми засягащи вноса от насрещната страна, въпреки че това би могло да доведе до нарушаване на международните търговски закони.

Този подход е погрешен. Дори да приемам, че е възможно да се установи валутна манипулация, това няма да възпре Китай. При сегашните условия, ако Китай позволи на реминбина да започне да пада свободно, без да се намесва, е по-вероятно това да доведе до поевтиняване, отколкото до поскъпване на долара, затруднявайки производителите в Съединените щати в конкуренцията им на международните пазари.

Но има и още едно фундаментално нещо: от икономическа гледна точка, валутната манипулация или несправедливата намеса, са изключително трудни за определяне. Постепенното обезценяване на реминбина спрямо долара през 2014 година не е доказателство за това, понеже много други валути, най-вече йената и еврото, се обезцениха много по-значимо през последната година. И всъщност средната стойност на реминбина се покачи макар и незначително.

Необходимото условие за валутна манипулация е интервенция на валутните пазари: продажба на местна валута и покупка на чужда валута, за да се запази обменната стойност на по-ниски равнища от очакваните. Вярно е, че Китайската народна банка (КНБ) го е правила многократно през последните десет години. Капиталовите потоци допринесоха за огромните търговски излишъци, а властите купуваха американски долари, като по този начин оказваха натиск върху поскъпването на реминбина. В резултат на това те натрупаха рекордно количество резерви в чуждестранна валута, достигнало 3,99 трлн. долара през юли 2014 година.

Няма причина да смятаме, че тази тенденция ще се обърне скоро. Натискът отдолу върху реминбина в сравнение с долара се отразява пряко на икономическото възстановяване на Съединените щати, което подтикна Федералния резерв да прекрати продължилата дълго програма за монетарни облекчения, докато китайския икономически спад накара КНБ да започне нова програма за монетарно стимулиране.

Подобни икономически условия има и в други държави. Целта на Конгреса да включи валутните резерви в Транстихоокеанското партньорство, голямото споразумение за свободна търговия, което е на финала на преговорния процес, вероятно визира Япония (без Китай). Конгресът може би също така иска да включи и еврозоната в предстоящите преговори за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство.

Но минаха вече доста години откакто Японската централна банка или Европейската централна банка започнаха да се намесват на валутните пазари. Всъщност на една неоповестена министерска среща на Г-7 преди две години, се стигна до съгласие по предложението на американското финансово министерство страните да се въздържат от едностранна валутна намеса на валутните пазари. Тези, които обвиниха Япония и еврозоната в започване на валутна война, всъщност имат предвид монетарните стимули приети от централните им банки наскоро, във вид на програми за количествени облекчения. Но, както американското правилтелство добре знае, страните със слаби икономики не могат да бъдат молени да се въздържат от намаляване на лихвите, просто защото те вече страдат от обезценяване на валутите си.

Всъщност Съединените щати трябваше да обясняват на света, че монетарните стимули не са валутни манипулации, когато стартираха своите програми за количествени облекчения през 2010 година. По това време бразилският финансов министър Гуидо Мантега измисли фразата „валутни войни” и обвини Съединените щати, че са основният агресор. Истината е, че Съединените щати не са се намесвали значително на валутните пазари да продават долари от координираната намеса съвместно с „Плаза Акорд” през 1985 година.

Използват се различни критерии за валутна намеса, за да се разбере дали валутата е преднамерено подценена, или както се определя от МВФ „манипулирана” и да се постигне „несправедливо конкурентно предимство”. Единият критерий е несъразмерно голяма търговия или излишъци по търговския баланс. Другият е необичайно ниски стойности на валутата на международните пазари. Но много страни имат големи търговски излишъци или слаби валути. Затова е доста трудно да се каже, че тези критерии са подходящи.

Преди десет години реминбинът сякаш покриваше всички критерии за преднамерено подценяване. Но не такъв е случаят сега. Реалната стойност на реминбина нарасна между 2006 и 2013 година. Последните статистически данни за покупателната сила, показаха нормални нива на стойността на валутата, в страна където доходът на глава от населението е около 10 хил. долара.

И обратно, критерият, с който работи Конгресът на Съединените щати – двустранният търговски баланс – за икономистите е неадекватен (и против правилата на МВФ). Истината е, че китайските търговски излишъци в двустранната търговия със Съединените щати, са по-големи от всякога. Но Китай също така има двустранен търговски дефицит със Саудитска Арабия, Австралия и други износители на петрол и минерали, и с Южна Корея, от която внася компоненти за фабричното си производство за износ. В действителност вносът представлява 95% от стойността на „китайския” износ на смартфони за Съединените щати, а само 5% е китайската добавена стойност. Изводът е, че двустранните търговски баланси имат малко значение.

Конгресът настоява да се приеме закон, който от финансовото министерство на САЩ внасят за разглеждане два пъти годишно, за това кои страни са виновни за валутните манипулации, като двустранните търговски баланси са един от заложените критерии в него. Но Конгресът трябва да внимава какво си пожелава. Ще бъде интересно, ако Китай задоволи искането на Съединените щати да пусне свободно реминбина и в резултат на това да доведе до обезценяване, което рязко да увеличи експортните й предимства.

*Джефри Франкъл е професор в Кенеди скуул ъф гавърмънт към Харвардския университет и е бил член на Съвета на икономическите съветници на президента Бил Клинтън.