Необходим е „хибриден подход“ за решаване на кризата в Украйна

Георги Киряков

На прага ли сме на нова Студена война? Този въпрос започва все по-често да се прокрадва в съзнанието на хората. Той е провокиран от нарастващото напрежение в Украйна и слабите изгледи за прекратяването на конфликта.

Проблемът вече отдавна прехвърли тесните граници на украинската държава и се превърна в световен и цивилизационен. Сблъсъкът на два фундаментални подхода при решаването на международните дела не само носи сериозно напрежение, то провокира и страхове за бъдещето.

Ако до 2008 година икономиката бе водеща тема, а икономистите бяха изместили политиците от световната сцена, то днес политиката възвръща позиции и е на път да преобърне дневният ред до такава степен, че да е трудно връщането назад.

Очевидно е, че Украйна от цел за демократизация се превърна в повод за „смазване на пушките“, а Великите сили възкръснаха от пепелта на миналото.

Сблъсъкът между една по същество триизмерна в мисленето си страна като Русия и четириизмерния Запад, води единствено до взаимно неразбиране на страховете.

Путин и въобще Русия все още са в плен на принципите на „реалполитиката“ на 19-ти век, докато техните западни противници изповядват радикален либерализъм по отношение на международните отношения.

За Путин и Русия като Велика сила от по-стар порядък, всяка потенциална заплаха в близост до собствените й граници е повод за засилване на нервността и емоционално дебалансираните реакции.

За Запада, най-вече за САЩ и отделни страни от ЕС, озападняването на Украйна и други страни от бившия Източен блок се превърна с дългосрочна стратегическа цел и цивилизационна мисия.

На този етап, както изглежда, няма изход от сложната ситуация, затова е нужно създаването на „хибриден подход“.

На първо място Съединените щати и техните съюзници трябва да се откажат от плановете си да интегрират напълно Украйна към евроатлантическите структури и да приемат превръщането на страната в естествен и приемлив за Русия буфер.

Западните политици трябва да се съгласят, че за руснаците и за Путин Украйна е от изключително, не само геостратегическо, значение и няма как там да бъде запазен отявлен антируски режим.

САЩ и ЕС вече имат дълг, след като докараха конфликта до патова ситуация, за изработването на план за спасяване на украинската икономика, която рухна под напора на непрекъсващите от месеци военни действия и наложените от Русия бариери за внос на украински стоки.

Западните съюзници е време да променят поведението си по отношение на управление на международните дела и значително да ограничат опитите си за социално инженерство в Украйна и въобще в света. Досега всяко подобно действие е водело до хаос и разпад на държавите, в които се намесват, а установяването на демокрация във все повече от случаите се оказва мираж.

Време е западната общественост, от която българите сме неразделна част, да си зададе резонните въпроси.

Искаме ли нова Студена война, с всички непредвидими последици от подобно открито и враждебно противопоставяне?

Можем ли да изтърпим всички негативи, които икономиките ще понесат от налагането на санкции и контрасанкции, в един силно нестабилен и в икономическо, и в политическо отношение свят?

Трябва ли да настояваме, че западната цивилизация е от по-висок еволюционен ред и с този аргумент да го налагаме със силата на принудата, а често и оръжията?

Сигурни ли сме, че светът от времето на хегемонията на Великите сили и Студената война беше по-справедлив, носеше повече стабилност и гарантираше просперитет?

Накрая, смятаме ли, че военното противопоставяне и демонстрацията на сила е работещият подход в тази ситуация, или все пак бихме предпочели разумния диалог и силата на аргументите?

Отговорите на тези въпроси са ясни. Оттук нататък е въпрос на политическа и обществена воля те да се наложат като дневен ред на света.

Убеден съм, че никой няма нужда от нова Студена война, още по-малко от ескалация на напрежението, която да доведе и до по-сериозни сблъсъци.