Как бе изгубен Западът

Карл Билд*

Последните политически спорове от двете страни на Атлантика повдигнаха един притеснителен въпрос, на който става все по-трудно да бъде отговорено: Дали Съединените щати и Европа се отказват от политиките на отвореност, които винаги са били в основата на техния икономически успех?

В Съединените щати Доналд Тръмп, предполагаемата номинация на републиканците за президент, поде вербална война срещу на практика всяко търговско споразумение, което страната му е подписала. Той заплашва да прекрати изключително успешното Северноамериканско споразумение за свободна търговия (NAFTA) и се врече да блокира всеки опит за задвижване на наскоро подписаното Транстихоокеанско партньорство (ТТП).

Ако възгледите на Тръмп станат част от платформата на Републиканската партия, трусовете ще преначертаят политическия пейзаж на свободната търговия. В края на краищата републиканците са традиционни защитници на свободната търговия в Съединените щати – за разлика от Демократическата партия, в която е имало скептични гласове от страна на профсъюзите, съставляващи част от избирателите й.

В същото време най-вероятния противник на Тръмп на общите избори, Хилари Клинтън, изглежда „сгъна флага” и в края на краищата прие част от антитърговските тиради на Тръмп и на опонента от собствената си партия в първичните избори, Бърни Сандърс. Ненадейно тя се обърна срещу ТТП, въпреки че преди това го подкрепяше. Тя се противопостави на колебливия план на президента Барак Обама за бърза ратификация през Конгреса след ноемврийските избори.

Това поведение е без прецедент. Никога преди водещите съперници за президент в Съединените щати не са подклаждали страхове, че свободната търговия ще подкопае просперитетът на Америка. Който и от кандидатите да победи през ноември, последиците ще бъдат сериозни.

В Европа ситуацията е привидно по-добра. Целият политически спектър в Австрия  остро се противопоставя на предложеното Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство между Съединените щати и ЕС. А общественото мнение в Германия търпи подобен обрат, страна която дължи своето влияние и успеха си на глобалните пазари. Дори в Холандия, в чието ДНК е вградена свободната търговия (и трудно би съществувала без нея), гласовити кандидати заплашват да свикат референдум за отхвърляне на всякаква трансатлантическа търговска сделка.

По същия начин, в десетилетията след края на Втората световна война, сигурността на Запада  беше изградена преди всичко върху икономическия успех на Съединените щати, Западна Европа и Япония – успех движен от интеграцията, търговията и иновациите. По почти всички показатели, които можем да си представим, забележителният растеж в търговията през последната четвърт на века предостави на човечеството най-добрите десетилетия откакто съществува.

Именно поради тази причина е невъзможно да си представим постигането на амбициозните цели за глобално развитие без поставянето на свободната търговия и глобализацията в центъра на стратегията. Ако Запада, губещ вярата в себе си, се откажеше от дейностите направили го успешен, щеше ли да се различава от бедните и развиващите се страни?

За късмет все още не всичко е загубено. Но спасяването на търговията като приоритет на Запада ще изисква изключително лидерство и упоритост. Тази година ще бъде решителна. Търговските споразумения обхващащи Съединените щати, Азия и Европа са важни не само заради традиционните блага, но също и заради свободното движение на информация. Докато търговията с физически стоки показва признаци на стагнация, потоците информация са нараснали 45 пъти през последното десетилетие.

Ако Обама успее да осигури ратификацията на ТТП и да доведе до край преговорите за ТТИП, той ще е поставил основите на бъдещия прогрес. Ако се провали в една от тези си задачи – или още по-лошо, провали се и в двете – светът ще се изправи пред далеч по-несигурно бъдеще.

Политическите лидери, които все още вярват в Запада трябва на всяка цена да се посветят на защитата на свободната търговия и на изграждането на още по-отворен свят. Те трябва да направят всичко на което са способни, за да предотвратят въвеждането на протекционистични мерки и издигането на бариери пред глобализацията.

*Карл Билд е външен министър на Швеция от 2006 до октомври 2014 година и министър-председател от 1991 до 1994, когато и договаря присъединяването на страната към ЕС. Бележит дипломат, който служи като специален пратеник на ЕС в бивша Югославия, като Върховен представител в Босна и Херцеговина, като специален пратеник на ООН на Балканите и е съпредседател на Дейтънската мирна конференция. Член е на Съвета за глобалния дневен ред към Световния икономически форум в Европа.