Бенджамин Коен*
Откакто Доналд Тръмп беше избран за президент на Съединените
щати, притокът на капитали тласна нагоре стойността на долара до нива невиждани
от повече от десетилетие. На пръв поглед може и да изглежда, че пазарите са
отчели огромен вот на доверие към избрания президент, вярвайки че политиките му
ще бъдат добри за икономиката Съединените щати и, освен това, за долара.
Но очевидностите могат да бъдат подвеждащи. Краткосрочните
движения на валутния курс няма как да са арбитър за скритата сила на валутата.
Дългосрочните показатели за това как парите ще бъдат ползвани в международен
план – особено като запас от стойност за чуждестранните инвеститори или
централните банки – са много по-важен фактор. В контекста на идващите години,
повече отколкото за следващите няколко месеца, изборът на Тръмп почти сигурно
ще бъде лош за зелените пари.
За незапознатите, доларът се изстреля нагоре след изборите, само защото Тръмп обеща да прокара дълбоко орязване на данъците и рязко да
увеличи разходите за разпадащата се инфраструктура, и за по общото мнение
„изтощената” военна машина. Това ще качи краткосрочния икономически растеж и
неизбежно ще доведе до вдигане на лихвите. В един свят гладен за атрактивна
инвестиционна възвращаемост, бъдещ бум при Тръмп ще изтегли нагоре и фондовете
на Уолстрийт, като така повиши търсенето на долара.
Разбира се, в страна, в която се емитира международно
предпочитана валута може общо взето да упражнява влияние върху останалите и
така да придобие специално икономическо предимство. Статутът на долара като
основна международна резервна валута й дава това, което бившият френски
президент Валери Жискар Д’Естен описа впечатляващо като „прекомерна привилегия”
за Америка. Ако чужденците са гладни за долари, Съединените щати биха направили
всичко, което е нужно, за да защитят силата му по света. За да платят за всичко
това Съединените щати просто биха могли да завъртят печатните преси.
Но бъдещето на долара сега зависи от това дали Тръмп
наистина ще „Направи Америка велика отново”. Ако го стори, международната
привлекателност на долара би се подсилила за дълго. Но ако изпълни своите
протекционистични закани да постави „Америка на първо място”, което намирисва
на ксенофобски национализъм, инвеститорите и централните банки постепенно биха
били принудени да потърсят алтернативни
резерви за своите излишни милиарди.
За нещастие, последният сценарий изглежда най-вероятен и си
има достатъчно причини да се съмняваме, че американските „прекомерни
привилегии” ще свършат. От счетоводна гледна точка доларите държани извън
Съединените щати са пасив, а наблюдателите отдавна се тревожат, че Съединените щати може и да не успеят изобщо да обслужват вечно трупащите се чуждестранни
дългове. Американските доларови задължения могат да достигнат повратната си
точка всеки един момент, ако капризните инвеститори, намирайки алтернатива за
съхраняване на стойност, предизвикат необратима спирала надолу.
Един неопитен президент преследващ популистки политики може
да задейства такава спирала. Всъщност Тръмп вече включи предупредителните
светлини по време на кампанията си с невнимателните подхвърляния за това, че ще
се опита да предоговори американските задължения като ги изкупи обратно от
кредиторите с отстъпка. Именно това често прави Тръмп, когато негови бизнеси се
забъркат с неприятности, а това е ефективна схема за частична
неплатежоспособност по националния дълг. Нито едно друго изявление не е било
по-добре измисляно за провокиране на отстъпление от зелените пари.
По същия начин, нека предположим, че Тръмп изпълни
бюджетните си обещания. Данъчните съкращения и увеличаването на разходите може
да стимулират икономическия растеж в близък план, но те ще увеличат
правителствения дълг, увеличавайки още съмненията за дългосрочната американска
готовност и способност да посреща задълженията си.
Също така не трябва да забравяме обещанието на Тръмп да
върне милиони високоплатени работни места в производството обратно в Съединените щати чрез налагането на мита и
отхвърлянето на търговските споразумения. Ако протекционизмът наистина е в
неговия дневен ред, тогава сме длъжни да приемем, че капиталовият контрол също
е. За чуждестранните кредитори на Америка, меркантилизмът в стил Тръмп може да се окаже последната искра.
Но нито един от тези катастрофични сценарии – паническо бягство от долара или
чуждестранните инвеститори панически да се втурнат към изхода – не е вероятен.
Доларът оцеля при предишни ненадминати политически грешки на администрацията и не се поддава на това влияние.
Можем да изключим внезапно, мащабно бягство от долара,
заради неговия уникален, отдавнашен статут на международен съхранител на
стойност. Нито една друга валута не може да предизвика долара като инвестиционен
посредник или резервен актив, нито пък други страни могат да отговорят на
изключителната ефективност на американските финансови пазари, които осигуряват
нямаща равна на себе си ликвидност. Затова зелените пари ще си останат
последният остров на стабилност в света засега и няма начин от внезапен удар
върху него или от фатален срив, дори и политиките на Тръмп да се окажат
катастрофални.
От друга страна, доларът може и да не издържи на
продължително, бавно обезкървяване, докато финансовите съперници на Америка се
опитват да направят своите собствени валути по-привлекателни и достъпни. Китай
от своя страна не крие намеренията си да направи от реминбито жизнеспособна
алтернатива на долара. В същото време, с повишаването на конкурентността на
повече валути, уникалните предимства на долара ще ерозират, както и привилегированата позиция на Америка.
В това време, президентстването на Тръмп няма да
привилегирова долара, понеже това не дава предимство на американската
икономика. Точно обратното, ако Тръмп следва предизборните си обещания, зелените
пари вероятно биха се свлекли от върха на глобалната монетарна йерархия, което
ще даде възможност да се появяват все повече алтернативи, дърпащи го надолу.
*Бенджамин Коен е професор по международна политическа
икономия в Калифорнийския университет, Санта Барбара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар