Проблемите с китайския корпоративен дълг

Дейвид Липтън*

Китайската икономика в последните години се забавя, но все още се представя силно, допринасяйки с около една-трета към общия икономически растеж на света. Тя също така все още е силно подкрепяна, в съответствие с промените в своя модел на растеж от инвестиции и износ към вътрешното потребление и услугите.

В подготовката за срещата следващия месец на Г-20 в Ханджоу, Китай шумно зове за нови ангажименти за структурни реформи, за да се стимулира растежа в напредналите и възникващите пазарни икономики. Но Китай е изправена пред сериозни предизвикателства у дома.  Преди всичко, вътрешното кредитиране продължава да се разширява с неустойчиви темпове, като корпоративният дълг нараства до опасни нива.

Според наскоро публикувания годишен доклад на МВФ за китайската икономика, кредитът нараства два пъти по-бързо от ръста на производителността. Той расте бързо и при нефинансовия частен сектор, и при разширяващия се, взаимосвързан финансов сектор, който си остава непрозрачен. Нещо повече, докато кредитният ръст е висок според международните стандарти – ключов индикатор за потенциална криза – възможностите му да произвежда още растеж, са намаляващи.

Предупредителните сигнали са ослепителни и китайското правителство осъзнава важността на проблема. Но, за да избегне криза, то трябва незабавно да стартира цялостни реформи, за да стигне до дъното на проблема с корпоративния дълг. Тези реформи включват меки бюджетни ограничения за държавните предприятия и местните правителства, косвени и преки правителствени гаранции за дълга и поемането на премерени рискове във финансовия сектор – като всеки от тези проблеми се запазва, заради непреценените официални цели за растеж.

За да се справи с проблема, китайското правителство трябва, по думите на премиера Ли Къцян, „ безмилостно да забие ножа в зомби предприятията”. Този подбор трябва да се съчетае с подробна стратегия за преструктуриране на спасяемите фирми; да се признаят и изчистят загубите на кредиторите; да се положи грижа за изселените работници и да се намери финансиране за други социални разходи; и да се отвори още пазарът за частния сектор. По-общо казано, правителството трябва да приеме неизбежността на понижения растеж в последно време.

Изключително важно е да се преструктурират държавните предприятия. Много от тях са по същество изкуствено поддържани живи и отговарят за едва една-пета от общото индустриално производство, докато дължат почти половината от целия корпоративен дълг. Едни сериозни усилия за преструктуриране – в това число по-стриктни бюджетни ограничения и прекратяване на заемите за нежизнеспособни фирми, както и на правителствените гаранции за тях, заедно с други реформи за стимулиране на потреблението, които  вече са започнати – ще създадат пространство за по-динамичните компании да изплуват и да допринесат за растежа.

Китай е уникална страна в много отношения, но тя не е първата страна страдаща от затруднения с корпоративния дълг. Нейните лидери трябва да научат три големи урока от опита на други страни.

Първо, властите трябва да действат бързо и ефективно, и да не оставят днешните проблеми с корпоративния дълг да стават утрешни системни проблеми с дълга. Второ, те трябва да се споразумеят и с кредиторите, и с длъжниците – решенията на някой страни са едностранни, като по този начин посяват семената на бъдещите проблеми. Накрая, управленската структура, която позволява проблемите да избуят, трябва да бъде разкрита и реформирана. Като минимум, Китай се нуждае от ефективна система за преодоляване на неплатежоспособността; от строги регулации на оценката на риска; и от строго счетоводство, буфери срещу кредитен риск, както и от прозрачни финансови правила.

Влиятелни гласове в Китай са нетърпеливи да бъдат научени уроците на международния опит, при който разплитането на проблема с корпоративния дълг може да ограничи краткосрочния растеж и да доведе до социални проблеми, като безработицата например. Това са основателни тревоги, но алтернативите – половинчати мерки или липса на реформи като цяло – само биха влошили ситуацията.

Китай трябва да започне с преструктуриране на нежизнеспособните компании в най-бързо развиващите й се региони, където работниците ще намерят нова работа много по-бързо и реформите няма да навредят на растежа. Политическите технолози могат в такъв случай да бъдат по-селективни, когато става въпрос за преструктуриране в по-бавно растящите региони и градове, където една компания доминира местната икономика.

Нещо повече, структурната безработица и разходите за разселването на работна ръка може да бъдат смекчени със силни социални програми, които включват дотации за разгръщането на определени видове труд, така че работниците да могат да стъпят на краката си. Този подход би показал ангажираността на правителството към онези поставени в риск от разселване.

С кредитирането Китай вече положи достатъчно усилия да разреши своя дългов проблем и да започне да намалява общите си задължения. Настоящият петгодишен план цели да свие свръхкапацитета във въглищния и стоманения сектор, да открие и преструктурира нежизнеспособните „зомби” държавни предприятия и да финансира програми за подкрепа на ощетените работници.

Днес е времето Китай да предприеме по-дълбоки реформи. Банковите баланси все още имат сравнително ниски размери на необслужваните кредити (и високи обезпечения). Разходите за потенциални загуби от корпоративните заеми – изчислени на 7% от БВП в последния Доклад на МВФ за глобалната финансова стабилност – са управляеми. Освен това правителството се е подсигурило с големи буфери: дългът е сравнително нисък, а резервите в чуждестранна валута са сравнително високи.

Въпросът е дали Китай ще успее да се справи с намаляването на дълговете си преди тези буфери да пресъхнат. Предвид данните за своя икономически успех и твърдият ангажимент на правителството към амбициозните реформи, Китай може да се изправи пред предизвикателствата. Но трябва да започне веднага.

*Дейвид Липтън, първи зам.-управляващ директор на МВФ, е бил старши ръководител на Националния икономически съвет и на Съвета за национална сигурност на Съединените щати при администрацията на президента Барак Обама и зам.-финансов министър, отговарящ за международните работи, при президента Бил Клинтън.