Танцът на нерешителността на глобалната икономика

Робърт Шилър*

Икономическите забавяния често могат да бъдат характеризирани като периоди на нерешителност. Потребителите са нерешителни при покупката на нова къща или кола, мислейки че старата къща или кола могат да издържат още доста дълго. Мениджърите са нерешителни при увеличаване на работниците си, при купуване на нова офис сграда или при строеж на нова фабрика, чакайки новини, които ще спрат да ги тревожат при реализация на новите им идеи. Гледайки от тази перспектива, колко тревожен може да бъде ефектът от нерешителността днес?

Нерешителността често прилича на отлагане. Някои може да имат смътни съмнения и да чувстват нужда да помислят върху нещата още малко. В същото време в съзнанието нахлуват други мисли и решението пак се отлага. Попитайте хората защо отлагат и вероятно няма да получите категоричен отговор.

Въпросът е как подобно поведение става толкова разпространено  и води до икономически срив? Всъщност причините за отлагане на действия, които биха стимулирали икономиката може да се окажат трудни за забелязване.

Някои чакат първо за обратната връзка от онези проявили нерешителност.  Влиянието върху доходите и психологията на тълпата може би изкривяват индивидуалните колебания. Но тук трябва да се вземат предвид няколко основни фактора, които са начало на цикъла на обратната връзка – някои  лежащи под повърхността източници на нерешителност.

Загуба на икономическо „доверие” е възможна причина. Официалните индикатори за доверието, въведени през 1950-те, се основават на въпросници, които питат потребителите или хората занимаващи се с бизнес за техните възприятия за бизнес активността и очакванията им за бъдещите доходи и заетост.

„Несигурността” за икономическата политика е друг възможен източник на нерешителност. Ако хората занимаващи се с бизнес не знаят какви регулации, данъци или по-лошо, национализации се задават, те може да се подвоумят. Идеята е доста стара, обяснена по време на Голямата депресия от 1930-те. Но тогава тя не е била добре изучена  или поне не досега.

В една разработка от 2015 икономистите Скот Бейкър, Никълъс Блум и Стивън Дейвис изграждат индикатори за Несигурността в икономическата политика (НИП) за 12 страни, използвайки дигитализираните им архиви. Индикаторите (обхващащи Канада, Китай, Франция, Германия, Индия, Италия, Япония, Русия, Южна Корея, Испания, Обединеното кралство и Съединените щати), са създадени чрез преброяване на новинарските заглавия във всяка страна и всеки месец, съдържащи тройката думи „икономика” (И), „политика” (П) и  „несигурност” (Н).

Ежемесечното измерване разкрива общия брой заглавия с тези три думи, разделено на общия брой заглавия в разглежданите вестници всеки месец. Местните анализатори във всяка страна бяха питани за точния превод на трите думи. Индикаторите обхващаха няколко десетилетия, а в две страни, Съединените щати и Обединеното кралство, беше проследен целият им поток от 1900 насам. Американският индекс  кореспондира със скритите колебания на цените на активи в пазарите на опции.

Те разкриват, че техният НИП индекс предвещава икономическо свиване в 12-те страни и че за двете страни с дългосрочни индикатори, стойностите на НИП са високи по време на Голямата депресия. Но дали свиването причинява несигурност, питат те, или несигурността причинява свиване? Предвид разбирането ни, че хората са силно реактивни един към друг, причинно-следствената връзка е по-вероятно да е двупосочна, до естествено достигане на баланс.

По-дълбокият и по-интересен въпрос е какво предизвиква тази несигурност. За да му отговорим трябва да се вгледаме във вътрешните особености на съществуващите обяснения и в идеите, влияещи на общественото възприятие – или липсата на такова – за икономиката.

Що се отнася до Голямата депресия, някои се чудят дали високите нива на НИП са били свързани със социални тенденции в следствие на смутовете от 1920-те, разпалили страха от комунизма и, в Съединените щати, от Новия курс. Някои се чудят дали страхът от фашисткия режим и от наближаващата война, е довел до продължаване на депресията след идването на Хитлер на власт през 1933. Вниманието отделено на книгата на Йохан Стийли „Втората световна война” от 1934, която предсказва това епично събитие, показва че страхът от война трябва да говори достатъчно за мотивите за нерешителността. За хората преживели Първата световна война, мисълта за повторение на събитията, трябва да е била кошмарна.

Разбира се, това дали Голямата депресия наистина е била удължена от тези страхове или идеи, е трудно да бъде доказано. Как разбираме кои събития повлияват на човешкото мислене? От друга страна, можем да бъдем напълно убедени, че някои от тези събития наистина повлияват забележимо на икономическата несигурност.

Психолозите са доказали, че хората са склонни към „проява на евристични способности” или са склонни да смесват спомени с емоции и да вкарват тези емоции в процеса на вземане на решение, дори когато решението не е свързано с причината за емоцията. Несвързаността на емоциите може да доведе до нефункционално изпълнение, неспособност да се действа, нерешителност.

Някои видове събития циркулиращи днес – свързани с възхода на национализма или страха от влиянието на имигрантите върху традиционните културни ценности – могат да доведат до засилване на нерешителността. Гласуването за „излизане” на Великобритания от ЕС миналия месец се разглежда навсякъде като категорично предупреждение и сигнал за политическа нестабилност. Увеличаващите се прояви на тероризъм добавиха ново емоционално въздействие към тези тенденции.

Дали тези страхове разгарят допълнително икономическата нерешителност, за да доведат до нова световна рецесия? Всеки отговор днес би бил емоционално натоварен и неточен. Имайки предвид обаче последиците, не трябва да избягваме разсъжденията относно това как тези страхове влияят на процеса на вземане на икономически решения.

*Робърт Шилър е носител на Нобелова награда за икономика за 2013 година. Професор е по икономика в Йейлския университет и е съавтор на индекса на американските цени на имоти „Кейс-Шилър”.