Каква ще е бъдещата роля на Китай в международните финанси?

Паола Субачи*

Нобеловият лауреат Робърт Мъндел веднъж каза, че „великите сили имат велики валути”. Китай, чието правителство Мъндел съветваше дълго време, изглежда е взело тази бележка присърце, настоявайки пред МВФ години наред да включи юана в кошницата от валути, образуващи стойността на резервните активи на Фонда, а именно Специалните права на тираж (СПТ). И днес МВФ реши да направи точно това, по-точно да гласува огромен вот на доверие на китайската способност да играе основна роля в международните финанси.

Без съмнение Китай направи забележителен прогрес за сравнително кратък период от време. От 2009 делът на китайската търговия извършвана в юани нарасна от по-малко от 1% до повече от 20%. И юанът сега е сред четирите световни валути използвани за международни плащания.

Но 3-процентовия дял на юана в глобалните плащания остават далеч назад от дела на долара (45%) и еврото (27%). Нещо повече, ръстът в употребата на юана в търговията се съсредоточава предимно в Азиатско-тихоокеанския регион и по-специално в транзакциите между Китай и нейните съседи. А търсенето на активи деноминирани в юани остава сравнително ниско и възлиза чисто на 1,5% от общите банкови депозити в юани държани извън Китай.

Контрастът между юана и останалите валути в кошницата на СПТ е пълен. Офшорният пазар на облигации в юани възлиза само на 0,5% от общия световен, при 40% в долари, 41% в евро, почти 10% в паундове и 2% в йени. Стойността на заемите деноминирани в юани – 188 млрд. юана (29,2 млрд. долара) – е нищожен, особено като се има предвид, че почти 50% от общите международни банкови задължения са деноминирани в долари, приблизително 30% в евро и около 3% в йени. А юанът е 0,6-1% от глобалните резерви в чужда валута държани от централните банки, докато доларът и еврото са съответно 62% и 23%.

Накратко, за разлика от останалите валути в кошницата на СПТ, юанът е международна валута в процес на изграждане, както Китай е икономическа и финансова сила в растеж. Всъщност, както повечето развиващи се страни, Китай остава „недоразвит кредитор”, който заема предимно в долари и при необходимост да заема от международните пазари, страната досега е издавала повечето от дълга си в долари, не в юани. Несъмнено китайското положение в международните финанси няма връзка със статуса й в международната търговия.

Въпреки това има отчетливо усещане, че юанът ще стане ключов играч на глобалните финансови пазари. Все пак, за разлика от останалите развиващи се страни – дори най-големите сред тях като Бразилия, Индия и Русия – Китай има икономика, която е достатъчно голяма да произведе критичната маса за развитието на своята валута.

Нещо повече, китайските лидери са твърдо решени да дадат тласък на реформите – особено на банковия сектор и държавните предприятия – които ще подпомогнат ускоряването на развитието. Те дадоха ясно да се разбере, че една от ключовите им цели за следващите пет години е да намалят дупката между международната репутация на юана и „най-големите” световни валути, като съдействат за разширяването на употребата на юана далеч отвъд Азиатско-тихоокеанския регион.

Важно е да се отбележи, обаче, че китайските лидери изглежда не очакват юана да измести долара като доминираща международна валута. Техният подход – основан на вярата, че една по-диверсифицирана, а по този начин и по-ликвидна, международна монетарна система би допринесла за една по-балансирана и по-малко колеблива глобална икономика – е по-прагматичен. Очаквайки изместване от една доларово-базирана (и в по-широк смисъл доминирана от Съединените щати) система към една многовалутна, многополярна система, китайските лидери полагат основите на своята страна (и валутата й) като една от големите, заедно с другите велики сили.

Тази цел без съмнение изглежда постижима. Всъщност, изявлението на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард за шансовете на юана да се присъедини към кошницата от валути съставляваща СПТ по-рано тази година – въпросът е „не дали, а кога” – изглежда отразява общият финансов успех на Китай. Макар някои страни – по-конкретно Съединените щати и Япония – да не са много ентусиазирани от това, е трудно да се спре неизбежното. И докато Китай понася повече финансови удари, ролята й в глобалното икономическо управление без съмнение ще нараства.

Имайки предвид всичко това, няма да е изненада, че реформите в международната финансова система и нейното управление ще доминират срещите на върха на Г-20 в следващите години, домакинствани от Китай, която ще бъде ротационен председател на групата. Все още не е ясно как Китай ще оформи дебата. Но че това ще се случи в Г-20, а не в дълго доминиралата Г-7, изпраща ясен сигнал, че глобалната икономическа и финансова система ще се променя за добро.

*Паола Субачи е професор по икономика в Университета в Болоня, Италия и директор на програмата за изследвания на международната икономика в Chatham House.