Защо цените на суровините падат?

Джефри Франкъл*

Цените на петрола паднаха с 40% от юни насам, което е добра новина за вносителите на петрол, но лоша за Русия, Венецуела, Нигерия и други износители. Някои отдават срива в цената на петрола на шистовия бум в Съединените щати. Други са на мнение, че падането е в резултат на неуспеха на ОПЕК да постигнат споразумение за намаляване на добива.

Но цената на петрола е само част от проблема. Пада цената и на желязната руда. Също така и на златото, среброто и платината. Не по различно е положението с цените на захарта, памука и соята. Всъщност повечето цени на суровини изчислявани в долари падат още от началото на годината. Макар че множество специфични фактори влияят на цените на всяка суровина, фактът че спадът е повсеместен – какъвто е и настоящият случай – означава, че в основата на спада са макроикономическите фактори.

Кои макроикономически фактори теглят цените на суровините надолу? Може би е дефлацията. Макар че инфлацията е много ниска, дори минусова в някои страни, причината трябва да е другаде, понеже цените на суровините падат и под най-ниските си нива. С други думи, падат реалните цени на суровините.

Най-популярното обяснение е, че това е заради глобалния икономически спад, намалил търсенето на енергия, минерали и селскостопански продукти. В действителност растежът се забави и прогнозите за БВП в повечето страни беше ревизиран в посока надолу след средата на годината.

Но Съединените щати са голямото изключение. Американският растеж изглежда устойчив и достигна до 4% на годишна база през последните шест месеца. А в Съединените щати цените на суровините паднаха най-значително. Индексът на борсовите цени на Икономист изчислявани в евро всъщност се покачиха през последната година, само цените изчислявани в долари – върху които е съсредоточено цялото внимание – паднаха.

До този резултат ни доведе монетарната политика, важността на която, като определящ фактор за цените на суровините, често се забравя. Затягането на монетарната политика отдавна беше очаквано в Съединените щати, Федералния резерв вече прекрати програмата за количествени облекчения през октомври, а вдигането на краткосрочните лихви ще стане по някое време следващата година.

Това провокира историческа съпоставка. Падането на реалните (инфлационно изгладени) лихвени равнища през 70-те, през 2002-2004 и през 2007-2008 година, беше съпроводено с покачване на цените на суровините, а рязкото покачване на лихвените равнища в Съединените щати през 80-те изпрати цените на суровините изчислявани в долари на дъното.
Има нещо вярно в идеята, че когато Фед „печата пари”, парите потичат по-скоро към закупуването на суровини, а не към други места, което кара цените им да растат и обратното – тези цени падат, когато лихвените равнища се повишат. Но как точно работи механизмът?

Има четири начина, по които реалните лихвени равнища влияят на цените на суровините (като изключим ефекта от нивата на икономическа активност). Първо, високите лихвени равнища намаляват цените на търгуваните суровини като намаляват стимула за добиване днес, а не утре, и като намаляват темпа на добив на петрол, на злато или на изсичане на гори. Второ, високите лихви намаляват желанието за увеличаване на запасите (разбирай петрол в танкерите и резервоарите).

Трето, портфолио мениджърите отговарят на увеличаването на лихвите с освобождаване от договорени количества суровини (които са актив)и прехвърлят освободените средства в съкровищни бонове. Накрая, високите лихвени равнища засилват националната валута като по този начин намаляват цената на международно търгуваните суровини у дома (макар и цената на същата суровина, изчислявана в чужда валута, да не е паднала).

Лихвените равнища в Съединените щати реално не нараснаха през 2014 година, затова нито един от тези механизми все още не е проработил. Но спекулантите мислят с един ход напред и се освобождават от договорени количества суровини днес, в очакване на по-високи лихви през 2015 година и в резултат на това очакваното следващата година намаление на цените се отразява днес.

И четирите канала за влияние вече функционират. Очакванията за затягане на монератната дисциплина от страна на Съединените щати съвпада с намеренията на ЕЦБ и Японската централна банка за увеличаване на монетарните стимули. Това ще доведе до повишаване на стойността на долара спрямо еврото и йената. Стойността на еврото спрямо долара падна с 8% през първата половина на годината, а стойността на йената падна с 14%. Това обяснява защо цената на суровините смятани в долари може да падне, а смятана в други валути може да се повиши.

*Джефри Франкъл е професор в Кенеди скуул ъф гавърмънт към Харвардския университет и е бил член на Съвета на икономическите съветници на президента Бил Клинтън.