Неравенството и американските деца

Джоузеф Стиглиц*

Децата отдавна са признати за специална обществена група. Те не могат да избират своите родители, да не говорим за условията, в които се раждат. Те нямат способността на възрастните да се защитават или да се грижат за себе си. Именно заради това Обществото на народите приема Женевската декларация за правата на детето през 1924 година и заради това международната общност одобри Конвенцията за правата на детето през 1989 година.

За съжаление, Съединените щати не изпълняват задълженията си. Суровата истина е, че те дори не са ратифицирали Конвенцията за правата на детето. Съединените щати, с иградения си образ на благодетел и страна на неограничените възможности, трябва да бъде вдъхновяващ пример за справедливост и добро отношние към децата. Вместо това те са пример за провал, да не говорим, че дори допринасят за глобалната незаинтересованост за правата на децата на международната сцена.

Въпреки че средното америнаско дете не е сред най-лошо живеещите в света, несъответствието между богатството на страната и условията за живот на децата е непропорционално голямо. Около 14,5% от американското населени живее под прага на бедността, но забележете, че 19,9% от децата – повече от 15 млн. – живеят в бедност. Сред развитите страни само Румъния има по-висока степен на бедност сред децата. Нивото в Съединените щати е с 2/3 по-високо от това във Великобритания и повече от четири пъти спрямо нивата в Северните страни. За някои групи ситуацията е дори по-лоша: повече от 38% от чернокожите деца и 30% от испаноговорящите деца живеят в бедност.

Причината не е защото американците не се грижат за децата си. Причината е, че Америка промени политическия си дневе ред така, че да направи разпределението на благата доста несправедливо, потапяйки по този начин уязвимите обществени групи все по-надолу и по-надолу. Растящата концентрация на богатството – и значителното намаляване на данъчната тежест за богатите – означава намаляване на разходите за инвестиции за обществени услуги като образование и защита на децата.

В резултат на това американските деца живетя във все по-голяма бедност и общото им състояние се влошава. Това им състояние е болезнен пример не само за отражението на неравенството върху забавянето на икономически растеж и дестабилизацията – признато дори от организация като Международния валутен фонд – но и за опетняването на образа ни на най-голям благодетел, с който всяко справедливо общество трябва да се гордее.

Неравенството в доходите води до неравенство в здравните грижи, в достъпа до образование и до прекомерно излагане на вредното влияние на средата, от което децата страдат много повече от всяка една друга обществена група. Едно от всяко пето американско дете е диагностицирано с астма, нива с 60% по-високи от тези сред децата живеещи добре. Образователните възможности на деца от домакинства с годишен доход по-нисък от 35 хил. долара са повече от два пъти по-ниски спрямо тези на децата живеещи в домакинства с доход над 100 хил. долара годишно.

А някои хора в Американския конгрес искат орязване на ваучерите за храна, от които зависят около 23 млн. американски домакинства, заплашвайки по този начин най-бедните деца с глад. Това неравество в доходите е тясно свързано с неравенство във възможностите. Няма как в страни, в които децата страдат от недохранване, от ограничен достъп до здравеопазване и образование, както и от прекомерно излагане на вредните влияния на околната среда, те да не са и с по-лоши перспективи за живота, спрямо децата на богатите. И понеже жизнените перспективи на американските деца са по-силно зависими от дохода и образователната степен на неговите или нейните родители, отколкото тези на децата от други развити страни, в Съединените щати днес има по-малко равенство на възможностите от която и да е друга развита страна. В най-елитните американски университети например, едва 9% от студентите идват от най-бедната част от населението, докато 74% са от най-богатата.

Повечето общества поемат моралното задължение да помогнат за развитието на потенциала на младите хора. Някои страни дори залагат конституционни задължение за осигуряване на равенство на образователните възможности.
Но в Америка се харчи повече за образование на богатите ученици и студенти, отколкото на бедните. В резултат на това Съединените щати пропиля един от най-ценните си активи, като направи немалка част от младите хора функционално неграмотни – без никакви умения. Американски щати като Калифорния харчат за поддръжка на затворите толкова, колкото за образование, че понякога и повече.

Без мерки за преодоляване на тези проблеми – в това число за предучилищното образование – неравенството във възможностите ще се превърне в доживотно неравенство още преди децата да навършат петгодишна възраст. Тази констатация трябва да пришпори политиците да действат. Ако тези мерки не се вземат спешно, вредните ефекти от неравенството ще се увеличават, а заедно с това и огромната цена, която нашата икономика и нашето общество ще платят. Крайното неравенство наблюдавано в някои страни не е неизбежен резултат от икономическите сили и закони. Правилните политики – по-широки мерки за социална защита, прогресивно данъчно облагане и по-добра регулаторна рамка (особено във финансовия сектор) – могат да преобърнат тази ужасяваща тенденция.

За намирането на политическа воля, която тези реформи изискват, ние трябва да се противопоставим на политическата инерция и бездействие с излагането на суровите факти за неравенството и неговото пагубно въздействие върху нашите деца. Ние можем да се справим с лишенията, които търпят децата и с неравенството на възможностите, като по този начин положим основите на едно по-справедливо и проспериращо бъдеще, отражение на собствените ни ценности. Защо да не можем?
Вредата, която неравенството нанася на собствената ни икономика, политика и общество, е още по-голяма за децата.

Каквато и отговорност да носят родителите за собствения си живот – не работят достатъчно, не спестяват достатъчно или не взимат правилните решения – от това не трябва да страдат децата им. Децата, повече от всеки друг, се нуждаят от защитата давана им от техните основни права, а Съединените щати трябва да бъдат светлият пример за спазването им за всички страни по света.

*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор в Колумбийския университет. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Бил Клинтън, както и старши вице президент и главен икономист на Световната банка.