НАТО трябва да възтържествува

Кристофър Хил*

Американският министър на отбраната Робърт Гейтс наскоро прогнозира, че бъдеще на НАТО е „мрачно” и „неясно”, което разпали ожесточен дебат, и че тази прогноза може да се окаже оптимистична. Ако се върнем няколко седмици назад, ще си спомним, че се случи още едно важно събитие свързано с несигурното бъдеще на Алианса: операциите в Либия надминаха по време тези в Косово отпреди 12 години. След 78 дни през 1999, беше свален от власт сръбският президент Слободан Милошевич, докато сега полковник Муамар Кадафи все още е на власт, което може да се окаже лошо предзнаменование.

За тези от нас, които бяхме пряко ангажирани в косовската криза, намесата в Либия е като déjà vu. В небето над Сърбия и Косово, бойните самолети на НАТО обстрелваха цел след цел без да предприемат сухопътна инвазия за освобождаване на територии или да реализират масирани бомбардировки, те просто искаха да пречупят Милошевич. Определено отказът на Милошевич да прекрати „етническото прочистване” беше използван като силен аргумент за начало на кампанията, но истинската цел беше той да бъде убеден да допусне войските на НАТО в Косово. Това беше класически погрешна стратегия/политика.

Нито една война не минава без погрешни допускания и косовската кампания не е изключение. Може би най-важното беше допускането – погрешно както се оказа – че Милошевич ще се предаде след няколкодневни бомбардировки. Вместо това, както много лидери поставени в подобни ситуации, той слезе под земята и буквално и метафорично, и остана там като почти прекъсна комуникациите си с външния свят. В това време натовските самолети отчаяно се опитваха да открият местонахождението му и да го накарат да прекрати етническото прочистване или по-скоро да го убедят да преразгледа позициите си.

Намесата имаше своите слаби моменти, като например бомбардировката над китайското посолство, където се предполагаше, че е разположен сръбският разузнавателен щаб – инструментът за репресиите срещу Косово. Имаше и моменти на големи тревоги относно това дали съюзниците ще бъдат способни да следват предначертания курс дни, седмици и месеци, без светлина в тунела. Случващото се днес в Либия прилича много на онези времена.

Пак през март 1999, няколко натовски лидери изразиха съмнение, че силовото изтласкване на Милошевич от Косово е правилното решение. Както и че лидерите на Европа и Съединените щати ще успеят да постигнат съгласие относно действията по убеждаването на Милошевич да се оттегли чрез преговори и по мирен начин. Войната за тях беше крайна възможност.

В края на краищата, през март 1999, беше взето правилното решение да се предприемат военни действия, понеже всички други възможности бяха изчерпани. Теоретикът на войната от деветнайсти век прусакът Карл фон Клаузевиц е запомнен със своята мисъл, че войната е продължение на политиката, но с други средства. Но много по-уместно би било неговата мисъл в тогавашните тежки дни на трудни решения да бъде перифразирана по следния начин: войната е сериозно начинание с тежки последствия.

Нямаше разнобой сред участниците в операциите в Косово и никой не споделяше идеята, че НАТО не трябва да се намесва. Именно поради тази причина НАТО започна да се подготвя за сухопътна операция. В края на краищата сухопътните войски се оказаха ненужни, а и провалът на операцията не стоеше на дневен ред.

Такава ли е ситуацията днес? В Либия също има неподходяща стратегия/политика. Политическата цел е да бъде свален Кадафи от власт. Стратегическата – за което е и мандатът – е да бъдат защитени цивилните граждани. Нито една от двете засега не постига някакъв забележим успех.

НАТО се приближава все повече до ръба на пропастта с всеки свой опит да разгърне още сили, каквито са хеликоптерните атаки, целящи да нанесат по-прецизни и по-ефективни удари при реализацията на главната цел – свалянето от власт на Кадафи. Но е необходимо да бъде свършено далеч повече, за да се постигне успех. Оплакванията от безпомощността на бунтовниците няма да помогнат. Либийската опозиция е това, което е.

Гейтс правилно насочи вниманието към проблема с финансовите затруднения на НАТО. Откакто европейските военни ръководители влязоха в публичен спор за ограничените възможности на техните бюджети, е лесно да се разбере защо се повдигна този въпрос. (И тук е уместно да бъде отправена забележка към европейските военни ръководители: моля, не давайте сигнали на Кадафи, че бомбите ви са на привършване.)

Но има още един пункт от речта на Гейтс, който буди далеч по-голямо безпокойство: липсата на политическа воля. Някои страни с необходимите възможности не искат да ги предоставят за военни действия, а други дори не искат да окажат политическа подкрепа. Този ситуативен подход е специфичен за действията на НАТО. Именно заради това е напълно възможно НАТО да се провали. Неуверените войни на Алианса трябва да помислят за рисковете от избора им да стоят отстрани и да гледат безучастно.

НАТО е изправен пред много трудности, както Гейтс правилно отбеляза. Беше взето решение за военна намеса при положение, че интересите не бяха застрашени, но сега всички съюзници трябва да разберат, че използването на военни средства има лоши последици. Страните взели решението за намеса в Либия, в това число и Съединените щати, трябва да се заредят с нова сила и да разберат, че НАТО – въпреки своите недостатъци и слаби страни – трябва да възтържествува.

*Кристофър Хил е бивш помощник държавен секретар на Съединените щати отговарящ за Югоизточна Азия. Бил е американски посланик в Ирак, Южна Корея, Македония и Полша, също така е бил специален американски пратеник в Косово и член на преговорния екип по Дейтънското мирно споразумение. Бил е главен преговарящ със Северна Корея от 2005 до 2009. Понастоящем е декан на Korbel School of International Studies към Денвърския университет.