Кристин Лагард и Джим Йон-ким*
Само след шест седмици световните лидери ще се съберат в Париж
за преговорите по новото глобално споразумение за климатичните промени. На
срещата 150 страни ще представят своите планове представяйки изчерпателно идеите
си за това как техните икономики ще преминат в режим на намаляване на въглеродния отпечатък. Тези планове
представляват първото поколение от инвестиции, направени за да може да бъде
изградено конкурентно бъдеще без опасни нива на въглероден двуокис в
атмосферата, които понастоящем са причина за глобалното затопляне.
Преходът към едно по-чисто бъдеще ще изисква както
правителствени действия, така и правилните стимули за частния сектор. В центъра
на вниманието трябва да бъде твърдата публична ангажираност, която да определи
ограниченията за въглеродното замърсяване. Слагането на по-високи цени на
въглеродните горива, на електричеството и на индустриалните дейности ще създаде
стимули за използването на по-чисти горива, за спестяване на енергия и за
подпомагане на инвестициите в зелена енергия и производство. Мерки като
въглеродните данъци и такси, програмите за търговия с емисии и други ценови
механизми, както и премахването на безполезните субсидии могат да дадат на бизнеса
и домакинствата сигурността и предвидимостта, от която имат нужда, за да правят
дългосрочни инвестиции в развитието на щадящи климата технологии.
В Международния валутен фонд фокусът на вниманието е върху реформирането на фискалните системи
на страните-членки, така че да се повишат приходите от данъците върху горивата
и да се намалят приходите от други данъци, пагубни за икономическото
представяне, каквито са данъците върху труда и капитала. Поставянето на
ограничения върху въглеродните емисии е за постигане на една по-разумна,
по-ефективна данъчна система, а не за повишаване на данъците.
Въглеродният данък трябва да бъде наложен върху емисиите от
всички фосилни горива. Ограниченията трябва да бъдат достатъчно високи за
постигането на амбициозните цели за опазване на околната среда, в съответствия
с националните условия и да бъдат стабилни, за да може да се стимулира бизнесът
и домакинствата да инвестират в чисти технологии. Управлението на въглеродния
данък трябва да е прозрачно и може да се изгради на базата на съществуващите
начини за събиране на данъци върху горивата, които са въведени в повечето
страни.
Ограничаването на въглеродните емисии ще бъде от най-голям
интерес за много страни, заедно с ползите за околната среда. Например
изгарянето на по-чисти горива помага за намаляването на замърсяването на
въздуха, което, според Световната здравна организация, понастоящем причинява
преждевременна смърт на 3,7 млн. души годишно.
От изключителна важност е да намерим решение за влиянието на
реформите в енергийните цени върху уязвимите групи във всяко общество. Затова
тези реформи трябва да бъдат придружени с приспособяване на фискалните системи
и осигурителните мрежи, наред с другите неща, за да се гарантира, че бедните
няма да бъдат ощетени.
Световната банкова група подпомага отделните страни и бизнеса
в развиването на щадящи климата публични политики, инвестира в пазарите на
въглеродни емисии и използва финансови иновации за улеснение при преминаването
в режим на ниски въглеродни емисии. Групата споделя своя опит и глобалните си
образователни и познавателни достижения чрез програми като Партньорство за
пазарна подготвеност.
На базата на този опит развихме, съвместно с ОИСР
(Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), основните принципи
за ръководене и насърчаване на бъдещи схеми за намаляване на въглеродните
емисии. Опирайки се на тези принципи страните, регионите, отделните щати и
бизнеса могат да ускорят битката си с климатичните промени, влияещи на всички
ни. Принципите са основани на справедливостта, на хармонизиране на политиките и
целите, на стабилността и предвидимостта, на прозрачността, на ефикасността и
на ценовата ефективност и на сигурността и целостта на природната среда.
За да постигнем нашите климатични цели трябва да поддържаме
диалога за необходимостта от политически мерки преди и след конференцията за
климатичните промени в Париж. Именно заради това подготвихме „Панела за
намаляване на въглеродните емисии”, което ще събере на едно място държавните
глави и градски, и щатски лидери, както и представители на топ компании, за да
подтикне страните и бизнеса по света да определят граници на въглеродните
емисии.
Тези лидери трябва да предприемат стъпки за ограничаване на
въглеродното замърсяване и да ускорят зелените инвестиции в своите страни и
региони. Сред тях са германският канцлер Ангела Меркел, чилийският президент
Мишел Бачелет, френският президент Франсоа Оланд, етиопският
министър-председател Хайлемариам Десален, филипинският президент Бениньо Акино III, мексиканският президент Енрике Пеня Нието,
губернаторът на Калифорния Джери Браун и кметът на Рио де Жанейро Едуардо Паеш.
Политиките за намаляване на въглеродните емисии вече са приети
от повече от 40 национални правителства, в това число и от китайското,
най-големия въглероден замърсител в света, от 23 града, щати и региони, които
са поставили ограничения върху въглеродните емисии. Много други правителства
също са в процес на реформиране на енергийните цени, а повече от 400 компании
докладват за доброволното налагане на вътрешни въглеродни ограничения. Това е
впечатляващо. Топ компаниите трябва ефективно да контролират излагането на
климатични рискове, за да могат да извлекат максимални ползи и да си гарантират
по-стабилни печалби.
Всички тези действия са добре дошли, но ние ги
разглеждаме само като първи стъпки .
Заедно с лидерите от „Панела за климатичните ограничения”, призоваваме
правителствата да не изпускат възможността – в интерес на планетата и бъдещите
поколения – да наложим ограничения върху въглеродното замърсяване, което
намалява причинените от него щети върху природата. Готови сме да подкрепим
правителствата в действията им. Колкото повече изчакваме, толкова по-скъпо и
по-трудно ще бъде за нас – и за нашите деца и внуци – да защитим планетата.
*Кристин Лагард е управляващ директор на Международния валутен
фонд. Била е финансов министър на Франция от 2007 до 2011, а през 2009 е
наречена от „Financial Times”
най-добрият финансов министър на еврозоната.
Джим Йон-ким е президент на Световната банкова група.
Няма коментари:
Публикуване на коментар