Възходът на постфактологичния свят

Франсис Фукуяма*

Едно от най-поразителните развития през 2016 и неговото крайно необикновено политическо проявление беше възходът на „постфактологичния“ свят, в който на практика почти всички авторитетни информационни източници бяха поставени под въпрос и оборени от контрафакти с несигурно качество и произход.

Възходът на интернет и световната мрежа през 1990-те беше приветстван като период на освобождение и дар за демокрациите по света. Информацията създаде форма на власт, а докато достъпът до тази информация ставаше по-евтин и лесен, демократичните общества можеха да влияят в области, от които досега те бяха изключени.

Развитието на социалните медии в началото на 2000-те, изглежда ускори тази тенденция, позволявайки масова мобилизация, разпалила отделните демократични „цветни революции“ по света, от Украйна до Бирма (Мианмар) и Египет. В свят с пряка комуникация, старите пазители на информационните порти, предимно в потисническите авторитарни държави, сега можеха да бъдат преодолени.

Макар да имаше някаква истина в този положителен развой, се заформи една друга, по-тъмна негова страна. Онези стари авторитарни сили отговориха по диалектичен начин, научавайки се да контролират интернет, като Китай, чрез десетки хиляди цензори или, както в Русия, привличайки легиони от тролове и отприщвайки вълни от ботове, за да наводнят социалните медии с негативни информации. Тези тенденции вървят заедно по доста видим начин от 2016, като проникват в международната и вътрешната политика.

Главен манипулатор на социалните медии се очертава Русия. Нейното правителство тиражира крещящата лъжа за „факта“, че украински националисти са измъчвали малки деца, или че украински правителствени сили са свалили полет 17 на малайзийските авиолинии през 2014. Същите тези източници се намесиха в дебата за шотландската независимост, Брекзит и в холандския референдум относно споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС, усилвайки всеки неистинен факт, който би отслабил проевропейските сили.

Употребата на негативна информация като оръжие от авторитарните сили е достатъчно лошо нещо, но тази практика пусна дълбоки корени по време на предизборната кампания в Съединените щати. Всички политици лъжат или, по-меко казано, извъртат истината в своя изгода, но Доналд Тръмп издигна практиката до нови и невиждани висини. Това започна няколко години по-рано с прокарването на тезата за „месторождението“, обвинението, че президентът Барак Обама не е роден в Съединените щати. Тръмп продължи да пропагандира тази теза дори и след като Обама показа акта си за раждане, доказвайки, че е.

Във все още пресните президентски дебати в Съединените щати, Тръмп наблегна на това, че той никога не е подкрепял войната в Ирак и никога не е определял климатичните промени като измама. След изборите той твърдеше, че е спечелил дори и народния вот (който загуби с повече от два милиона), понеже е имало подправени гласове. Това е не просто изкривяване на фактите, но и откровена лъжа, чиято фалшивост може лесно да бъде проверена. Поддържането й беше достатъчно лошо. Но по-лошото е, че това не доведе до наказателен вот от републиканските гласоподаватели, заради повторението й и отявлената й невярност.

Традиционният лек срещи негативната информация, според защитниците на свободата на информацията, е просто да се предоставя и позитивна информация, която на пазара на идеите ще се издигне до върха. Това решение, за зла врага, има много по-малко влияние в света на социалните медии, с техните тролове и ботове. Изчислено е, че повече от една-трета от потребителите на Туитър попадат в тази категория. Предполагало се е, че интернет ще ни освободи от пазителите на портите; но всъщност информацията днес идва от всякакви възможно източници, всеки от тях с еднаква тежест. Няма причина да мислим, че добрата информация ще надделее над лошата информация.

Това разкрива един по-сериозен проблем от лъжите на отделния човек и техния ефект върху изборните резултати. Защо вярваме на властите за всеки факт, имайки предвид, че малцина от нас са в позицията да проверят повечето от тях? Причината е, че има безпристрастни институции натоварени със задачата да произвеждат фактологична информация, на която се доверяваме. Американците ползват статистиката за престъпността от Министерството на правосъдието на Съединените щати, а данни за заетостта от Бюрото за трудова статистика. Основните медийни канали като New York Times всъщност бяха пристрастни в отношението си към Тръмп, макар все още да имат работеща система за предотвратяване появата на колосални фактологични грешки в новините им. Силно се съмнявам, че Мат Дръдж или Breitbart News имат легиони служители проверяващи точността на фактите на излизащите в техния уебсайт материали.

В света на Тръмп, за разлика от горния, всичко е политизирано. По време на кампанията той внушаваше, че Федералният резерв на Джанет Йелън работи за кампанията на Хилари Клинтън, че изборите ще бъдат фалшифицирани, че официалните източници на информация преднамерено подценяват нивата на престъпността и че отказът на ФБР да подведе под отговорност Клинтън е заради корумпирането по време на кампанията на директора на ФБР Джеймс Корни. Той също така отказа да повярва на авторитета на разузнавателните агенции обвиняващи Русия за хакерските атаки срещу компютърната система на Националния комитет на Демократическата партия. И, разбира се, Тръмп и неговите поддръжници яростно отхвърляха всички новини на „основните медии“ като безнадеждно пристрастни.

Неспособността за постигане на съгласие по повечето основни факти е пряк продукт на трансграничното покушение срещу демократичните институции – в Съединените щати, в Британия и в целия свят. И именно тук демокрациите си имат най-много неприятности. В Съединените щати, където наистина се наблюдава институционален упадък, мощните групи по интереси са способни да се защитят чрез система от на практика бездънно кампанийно финансиране. Най-важният пример за този упадък е Конгреса, а лошото поведение в повечето случаи е легализирано и много разпространено. Именно заради това обикновените хора са прави да се възмущават.

И все пак, американската предизборна кампания подготви почвата за всеобщата вяра, че всичко е нагласено или политизирано, и че неприкритият подкуп е приемлив. Ако изборната администрация потвърди, че предпочитаният от теб кандидат не е победител, или ако другият кандидат изглежда се е представил по-добре на дебата, това трябва да е в резултат на сложна конспирация на противниковата страна за изкривяване на резултата. Убеждението за корумпираността на всички институции води до безизходицата на универсалното недоверие. Американската демокрация, а и всяка демокрация, не може да оцелее при липсата на вяра във възможността за безпристрастност на институциите. И по този начин политическата партизанщина ще започне да прониква във всеки аспект на живота.

*Франсис Фукуяма е старши научен сътрудник в Stanford University и директор на Центъра за демокрация, развитие и върховенство на закона.