Китайският път към растеж

Майкъл Спенс*

Вече повече от 35 години китайските управници поставят своя фокус върху вътрешната икономика и реформи прокарани за отваряне на пазара и осигуряване на продуктивност и подходящи ценови параметри. Макар да свикнаха с нарастващото влияние на страната си върху глобалната икономика, те нямаха стратегия как съседите на Китай да се възползват от нейната икономическа трансформация. Но днес Китай вече има такава стратегия или е на път бързо да я развие.  Нещо повече, тя се простира далеч отвъд Азия, обхваща Източна Европа и източните брегове на Африка.

Ключов елемент от китайската стратегия е наскоро основаната Азиатска инфраструктурна и инвестиционна банка (АИИБ) и в някаква степен Новата банка за развитие, основана миналата година от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (страните оформящи т.нар. група БРИКС). И двете банки очевидно са алтернативи – както и конкуренти – на доминираните от Запада Световна банка и Международния валутен фонд.

Съществено също така за новата стратегия е бъдещото изграждане на двата съвременни „Пътя на коприната”:  сухоземната магистрала минаваща през Централна Азия и стигаща до Черно море и „Морския път на коприната”, през който корабите ще плават от Южнокитайско море през Малакския пролив и Индийския океан и ще стигат до Източна Африка, а оттам през Червено море до източното Средиземноморие.

Икономистите понякога описват глобалната икономика като гигантски пазар. Но всъщност не е така. Тя е по-скоро мрежа, в която всички връзки са изградени чрез разширяване на потока от стоки, услуги, хора и капитали, и  - най-важното – информация. Целта на Китай е да изгради такива връзки и има нужните активи, позволяващи й да действа като катализатор на глобален растеж и развитие.

Най-очевидния актив е огромният и продължаващ да нараства китайски вътрешен пазар, в който другите икономики могат да получат достъп чрез търговия и инвестиции. Китай ще се сдобие със статут на развита страна понеже става пазар за износа (и на работни места) на страни на по-ниско стъпало на икономическо развитие. Освен това, понеже Китай е изградила капацитет за инвестиции далеч по-голям отколкото може да поеме вътрешната й икономика, страната неизбежно ще се оглежда за възможности зад граница – публични и частни. Китайските компании, в частност, все повече ще искат да утвърждават международния престиж на своите марки.

С въвличането на АИИБ и Новата банка за развитие Китай успя да изгради една мултинационална стратегия за развитие. Въпреки скептицизма широката подкрепа за АИИБ предполага, че ползите са повече от възможните рискове, и че китайските инициативи биха помогнали за изграждането на мрежа отворена за всички. Въпреки всичко търговията и инвестициите не е задължително да преминават изцяло през Китай. В същото време при наличните повече от 30 суапови споразумения  с други централни банки (първото от които е сключено с Южна Корея през декември 2008) Китай ще използва своите валутни резерви за подпомагане на съседите си, и не само, за да защити себе си от колебливите международни финансови потоци. Това става в съчетание с усилията на властите да насърчат интернационализацията на реминбина, увеличаващ значително ролята си в търговските сделки. Съществуват значителни ползи от сключването на сделките във валутите на самите търговски партньори, без посредничеството, да кажем, на американския долар.

Разбира се това е много повече от интернационализация на валута, то е огромен и ликвиден вътрешен финансов пазар, както и установяване на доверие и стабилност. Това отнема време, но Китай вече заяви желание в МВФ реминбина да бъде включен в кошницата от валути, определяща стойността на единицата установена от Фонда, а именно Специалните права на тираж (СПТ), което да стане с решение вероятно към края на 2015.

Присъединяването към американския долар, британския паунд, еврото и японската йена, в клуба на СПТ, ще бъде от голямо символно значение. Нещо още по-важно, с присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО) през 2001, след значителни реформи, изпълняването на условията за присъединяване към СПТ, обещава да ускори процеса  към пълна либерализация на капиталовите пазари и по този начин към напълно конвертируем реминбин.

Китайските управници имат дългосрочен хоризонт. Тяхната стратегия обаче несъмнено ще срещне известни трудности през следващите години. Въпросът е дали стратегията е значима с днешна дата.

Отговорът почти сигурно е да. Сухоземният „път на коприната”, например, ще намали китайската зависимост от морските трасета, които могат да бъдат блокирани или прекъснати, особено в Малакския пролив. Като цяло китайските инвестиции ще облекчат лошите условия на икономиките намиращи се по пътя на коприната, причинени до известна степен от слабия растеж и намалелите инвестиции в напредналите икономики. В края на краищата икономиките в региона генериращи жизнеспособен растеж ща са от полза за китайската икономика и ще издигнат нейния статус.

Мнозина са убедени, че инвестициите в публичния сектор е правилният начин (даже най-добрият начин) да се използват ресурсите на глобалната икономическа производителност и да се повиши нейната ефективност и потенциал за растеж. но това изисква международни усилия. Китайските лидери искат международно признание на глобалния статус на страната си. Но те също така искат китайския ръст на доходите да стане по начин, който да е от полза и за нейните съседи, както и за целия свят. С новия фокус навън китайската стратегия за растеж и развитие изглежда е така замислена, че да бъде наистина осъществена.

*Майкъл Спенс е носител на Нобелова награда за икономика, професор по икономика в Нюйоркския университет, изтъкнат гост-член на Съвета за външни отношения, старши сътрудник в „Институт Хувър” към Станфордския университет и председател на Съвета за нови модели за растеж към Глобалния дневен ред на Световния икономически форум. Бил е и председател на независимата комисия за растеж и развитие, международен орган, който между 2006 и 2010 анализира възможностите за глобален икономичски растеж.