Съюзи за мир

Джон Кери*

Израснах в сянката на Втората световна война и в зората на Студената война. Работата на баща ми като служител на държавния департамент ми даде възможност да видя суровата истина за историята отблизо: никога няма да забравя разходките си по плажовете на Нормандия с него и гледките на потопените десантни лодки по бреговете, само няколко години след като там са намерили смъртта си толкова много млади хора, смърт в името на свободата на света.

Също така никога няма да забравя мрачното си усещане докато карах колелото си през Бранденбургската врата на влизане от Западен Берлин в Източен и контраста между свободните хора и онези затворени зад Желязната завеса. Това което ме поразява днес, след толкова години е, че поколението лидери от тогава спечели не само войната, но и мира. И те го направиха заедно. Съединените щати и техните партньори работиха за създаването на съюзи, които донесоха благоденствие и стабилност на Западна Европа, Япония и Южна Корея. Старите врагове се превърнаха в нови съюзници и заедно изковаха новата глобална икономическа система, която направи нашия свят по-благоденстващ. И въпреки бесовете на Студената война, лидерите намериха начин за сътрудничество в контрола върху въоръжаването и предотвратиха ядрения Армагедон.

Накратко, чрез изграждането на ефективни и крайно необходими международни институции и стратегически партньорства, ние не просто преотвратихме следваща катастрофална световна война, ние в края на краищата сложихме край на Студената война и повишихме в глобален мащаб стандарта на живот на милиони хора.

Това е едно от най-забележителните постижения на 20-ти век. Въпросът сега е какво ще успеем да сътворим през 21-век?

Днес световният ред е изправен пред нови предизвикателства. Руската агресия разруши доскорошните съюзи. Екстремистите заплашват правителства и цели общества скрити зад маската на религията. Технологиите ускориха процеса на промяна в баланса на силите между управляващи и управлявани, което едновременно отваря възможности за подобряване на демократичния процес и създава неудобства пред представителната демокрация.

На практика се придвижихме от свят, в който властта означаваше йерархия към свят зависим от мрежови взаимовръзки и взаимоотношения. В този нов свят инструментариумът за управление на една държава трябва да претърпи промяна. Международните институции и партньорства, появили се в следвоенните години имат нужда от подкрепа, но и от модернизация.

При всички тези турбуленции някои хора смятат, че Америка трябва да се изолира. Това не е нещо ново! Подобни предложения имаше и след Втората световна война. Така се случи и преди 25 години, след падането на Берлинската стена. Всички тези критици тогава сгрешиха, грешат и сега.

Нуждата от лидерство никога не е била по-голяма, а Съединените щати никога не са били толкова ангажирана със световните дела, колкото са днес. Ролята ни в първото в историята умиротворяване и демократизация на Афганистан ни напомня, че проляхме толкова кръв и изразходвахме толкова средства, за да дадем шанс на афганците да спечелят битката, и че сега светът има отговорността да помогне на лидерите им да се справят с управлението.

Наясно сме, че пълното унищожаване на сирийския арсенал от химически оръжия нямаше да се случи без пряка дипломатическа намеса и настойчивост, както и че неморалната и ужасяваща гражданска война в Сирия няма да приключи без ясни ангажименти и от двете страни на конфликта. В същото време, в Азия, където президентът Барак Обама и китайският му колега Си Дзинпин, наскоро обявиха амбициозни планове за борбата с климатичните промени, си припомнихме какво могат да постигнат страните заедно, когато има истинско лидерство и колко още ни липсва, за да приключим успешно преговорите за споразумение за климата в Париж през следващата година.

Светът се променя, а с него се променяме и ние. По света вече няма смъртоносни заплахи и световните играчи не са разделени на два лагера.

В 21-ви век всички сме съседи. Именно поради тази причина светът има нужда обединени дипломатически усилия. Няма страна, която да може да се справи сама с тероризма. Няма страна, която да може сама да разреши проблемите с климатичните промени. Няма страна, която да може сама да изкорени крайната бедност, да се пребори с потенциалните пандемии или да си гарантира сигурност от ядрена заплаха. Никой от нас не може да се чувства сигурен, нито да живее по-добре, ако обърне гръб на света. Ние сме длъжни да градим историята си заедно с нашите съюзници и да оформим нови коалиции – с правителствата, с гражданското общество и разбира се с обикновените хора.

Добър пример в тази посока са международните усилия за противопоставяне на бруталните жестокости на Ислямска държава в Ирак и Сирия. Политическите, хуманитарните и разузнавателни усилия на 60 страни са впрегнати в подкрепа на единни военни действия. Успехът на тези усилия зависи не от това какво една или няколко страни могат да постигнат, а от това както можем да постигнем действайки всички заедно срещу настоящата заплаха.

На не по-малко важен фронт Съединените щати съвместно с ООН работят за намиране на цялостно решение на глобалната заплаха от вируса на Ебола. Лично съм провел разговори с повече от 50 чуждестранни лидери и всички те се съгласиха, че само с координирани действия можем да се справим с опустошенията в Западна Африка и да спрем разпространението на Ебола.

Имаме напредък в решаването и на двата проблема, но остава още много работа. Събирането заедно на страни с различни интереси и ресурси е трудна задача. Това изисква интензивни дипломатически усилия и разговори, особено ако отношенията са изграждани и поддържани в продължение на десетилетия, както е при съюзите с нови партньори. Но чрез преодоляването на различията и координирането на усилията за справянето със заплахата от Ислямска държава и надвиването на Ебола, ние подкрепяме световен ред основан на колективни решения на настоящите проблеми.

Сътрудничеството е жизненоважно и за укрепването на основните икономически принципи, върху които е построен следвоенният просперитет на Америка и останалите страни. Всяка страна трябва преодолее раздразнението си и да види отварящите се възможности. Например, преговорите за Трансатлантическото партньорство (ТАП), са отражение на решителността на президента Обама да постигне споразумение със страни, които представляват 1/3 от световната търговия и изработват 40% от световния БВП. Ползите за Съединените щати и нашите партньори, са огромни. Според предварителните оценки ТАП може да осигури приходи в размер на 77 млрд. долара и да отвори 650 хил. нови работни места само в Съединените щати. Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, за което се водят преговори с ЕС, е още една голяма крачка напред към увеличаване на търговията.

Дали заради споделена сигурност или заради споделено благоденствие, искреното партньорство не се гради за една нощ. За постигане на общите цели са необходими постоянни дипломатически усилия и обща воля. Американските цели са едни и същи от десетилетия, а именно мир, благоденствие и стабилност за Съединените щати и нашите партньори по целия свят.

*Джон Кери е държавен секретар на Съединените щати. Преди това е бил щатски сенатор от Масачузетс и председател на Сенатската комисия по външни отношения.