Реформаторският блок или по-точно една част от него, успя да сътвори истинско чудо. На фона на „блестящия комедиен фарс” и „фалшификат” сътворен в Шумен, на фона на нелепите лего блокчета, пърформанси, хепънинги, флашмобове, смешни лекции на неубедителни кандидати, прожекции по паметници и безсмислени екскурзии до екзотични електорални дестинации, новината от миналата седмица си е историческо постижение.
Сериозно! Настоящият евродепутат от Синята коалиция и кандидат за нов мандат в Европейския парламент Светослав Малинов, заедно с група свои съмишленици от Реформаторския блок, разтресе медийното и политическото пространство в България с разкритията си за нареченото от тях „национално предателство” – което си е самата истина – на БСП, в лицето на двама нейни депутати – Таско Ерменков и Явор Куюмджиев.
Двамата като част от енергийната комисия на Народното събрание са внесли и защитавали скандална поправка в Закона за енергетиката, в която се предвижда изключение от правото на Европейския съюз за т.нар. „морски газопроводи”, засягаща осъществяването на проекта „Южен поток”. Според Светослав Малинов, Трайчо Трайков, Мартин Димитров, Иван Иванов и Петър Славов, ясно личало, че двамата червени депутати обслужват частния корпоративен интерес на „Газпром”.
Това обаче не е краят на скандала! Тази седмица из медиите тихомълком се прокрадна информацията, че Русия ще увеличава натиска върху ЕС, провокирайки и подкрепяйки по всякакъв начин сепаратистките движения в източните и южните области на Украйна, за да отвоюва отстъпки за строежа на „Южен поток”.
Като съберем тази новина с новината за „предателските” поправки и „предателското” поведение на депутати от БСП, ясно се очертават приоритетите, които трябва да наложат Реформаторите в политическия дневен ред на страната, особено пък в период на предизборна кампания за Европейски парламент, а и след това.
Първо, България е суверенна страна в рамките на Европейския съюз и като такава всеки български народен избраник, независимо от коя политическа партия е, трябва да защитава интереса на суверена, т.е. на народа, а не интереса на една държавна компания, при това на държава, която не е член на ЕС. Ако това не се прави от българските народни представители, то причината може да е или, че тези представители не са български граждани, или, че са получили сериозни стимули от всякакъв характер за антибългарското си поведение. Няма друго обяснение за подобни скандални предложения за законодателни промени.
Второ, Русия е спорна страна със спорно отношение към ценностите на демокрацията, свободата, пазарната икономика, което трябва да даде ясен сигнал на народните ни избраници, че ако днес руските управляващи проявяват известно разбиране и са готови да направят компромис, то утре това вече може да не е така и както постъпват с Украйна сега, да постъпят с България в близка или далечна перспектива.
Трето, българските граждани направиха своя цивилизационен и ценностен избор през ’89 година и всякакви опити този избор да се оспорва и целенасочено да се дискредитира, са в очевидна вреда за тях и бъдещето на страната. Каквито и възражения да имаме срещу начина на работа на европейските институции и начина на мислене на европейския политически елит, то те могат да бъдат коригирани на базата на разумен диалог и с разумни искания, а не с размахване на пръст, с дрънкане на оръжия, с подкупи и подмолна пропаганда, както действа Русия, не само по отношение на България, от години.
Четвърто, българският политически елит е длъжен да постигне консенсус по основни вътрешно и външнополитически приоритети, по които да работи в синхрон, а не да чертае разделителни линии и да доразклаща и без това силно разклатеното самочувствие и самоуважение на българските граждани. Преди всичко трябва да сме българофили и патриоти, и да уважаваме себе си и собствената си културна идентичност, за да извоюваме уважението и на нашите европейски партньори и приятели. Иначе сме обречени на вечните мъки, съпътстващи всяка малка държава, притисната в клещите на някой „голям брат”.
Ако си зададем въпроса дали ще бъдем равнопоставени в един бъдещ Евразийски съюз, то отговорът е: категорично не! Дали сега сме равнопоставени в ЕС, имаме своята тежест и гласът ни се зачита? Категорично да! Друг е въпросът дали отстояваме тази си равнопоставеност последователно и категорично.
Затова считам постигнатото от Светослав Малинов и група политици от Реформаторския блок за голям пробив, но този пробив е само началото на оздравителния процес на цялата ни политическа система. \
Надявам се това да не е спонтанен изблик и случайно стечение на обстоятелствата, така както беше славното ни участие на световното по футбол в САЩ през ’94.
Надявам се също така организираният хаос да се превърне в организирана и последователна битка с организираната престъпност управляваща страната ни, както и с организирания и последователен натиск упражняван от Русия.
И вместо на всеки избор единствената ни мотивация за гласуване да бъде от типа „избор на по-малкото зло” или понеже „те са единствените читави” въпреки грешките и нелепите им предизборни кампании, да си кажем: те са единствените, които заслужават доверието ни и гласа ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар