Справедливост, но не сега

Отминаха. Без особен изборен ентусиазъм. Без големи електорални драми. Без желаната и предвкусвана от едни победа. Без изгледи за бързо и мъчително напускане на политическата сцена от други. Изборите за български представители в европейския парламент са първите от много години насам, в които не всички са победители.

Макар в началото на предизборната кампания да нямаше никакви особени индикации за това как ще приключи, особено на фона на спадащата подкрепа за ГЕРБ заради разразилите се скандали с апартаментите и къщите за гости на хора от високите етажи на властта, след поемането на „ръчно управление“ на кампанията на партията си, премиерът Борисов успя не просто да спре тенденцията на спад, но и на финала да доведе резултата до категорична победа без съмнения за манипулации и фалшификации.

От своя страна основният опонент и заявилата се като единствена алтернатива на статуквото и управлението партия БСП, за пореден път не съумя да преодолее цялостното впечатление, което оставя от доста време у гласоподавателите, а и в обществото, че й липсва онази искра, която да запали двигателя на промяната. И това не само заради вътрешните крамоли в навечерието на кампанията заради мястото на Сергей Станишев в листата, че даже и твърдото намерение на лидера Корнелия Нинова той да изобщо да не бъде включван, но и заради свенливото отношение към въпроса с кого, ако спечелят желания от тях вот в едни вероятни предсрочни избори, ще управляват. Така оставиха без съмнение впечатлението, че старият им коалиционен партньор – ДПС – отново ще влезе официално в управлението и ще повтори всички досегашни практики, които изкарваха хората на улицата.

Като трета политическа сила на тези избори, за самата ДПС няма какво ново да се добави. За тях правилата на предизборната игра са добре известни. Те играят по тях от повече от три десетилетия, с различни нюансирания, в зависимост от ситуацията и времето, налагащи различни подходи. В тази кампания за тях силният елемент се оказа съвпадането на кампанията със свещения за мюсюлманите месец Рамазан. И затова фокусът им беше изцяло съсредоточен върху благотворителността. Другата им силна черта е, че работят интензивно на терен и досега, каквито и сътресения да е имало в партията, заради разочарования, разцепление или поради други причини, те са успявали да консолидират електората си и да го държат в близка орбита около партийния елит. Търкането на обувки по мегданите, за тях е въпрос на живот и смърт, и заради това винаги са успявали да излизат почти невредими от всеки вътрешнопартиен трус.

Голямата изненада на тези избори е повече от доброто представяне на ВМРО. Въпреки разпада на коалицията „Обединени патриоти“, въпреки всички коалиционни междуособици, кавги, нападки и лични обиди, ВМРО не просто показа сила и характер, но и отвя доскорошните си партньори, като така показа, че без партията каквито и да било бъдещи патриотични обединения няма как да минат. Да не говорим, че щеше да бъде странен парадокс най-активният български евродепутат Ангел Джамбазки, да остане извън следващия европарламент. Какво ще е бъдещето на коалицията „Обединение патриоти“ в рамките на управляващата коалиция с партия ГЕРБ, предстои да видим. Но едно е ясно, трудните им отношения категорично ще се отразят на управлението на страната и то не в посока на изглаждане на противоречията и стабилизиране на управлението.

Донякъде може да се определи като изненада представянето на поредното обединение в малката, градска десница или т.нар. жълтопаветници. Донякъде, понеже и преди, и по време на кампанията бяха системно подценявани от социолозите, а и не бяха особено активни извън границите на собствения си електорат, който с известни колебания, може лесно да бъде преброен. Но все пак коалицията между отделните партии, не за пръв път в кампания, показва организационни възможности и способност за мобилизация и активизация на „сродните политически и идейно души“. Макар че и при тях в предкампанията имаше сериозни трусове свързани с участието на СДС и ДБГ в по-широк коалиционен формат, ефектът от него се усети слабо сред тесния сегмент от гласоподаватели, а и всеки намери своя път напред – СДС в коалиция с ГЕРБ, от което спечели достатъчно и ДБГ като се отказа от участие в полза на който успее да се вреди за силно редуцираните им гласове след оттеглянето на Кунева от лидерския пост, а и след като се разпадна Реформаторския блок. И така конфигурирането и преконфигурирането, както и преименуването на всеки следващ избор, не повлия на здравомислието на привържениците им, и те отново дадоха доверие на отдавна обезверените си лидери.

С това се затваря кръгът на партиите, които с голяма вероятност, поне според неокончателните данни, ще имат представителство в следващия европейски парламент. Под чертата останаха знакови участници в настоящата управляваща страната коалиция като НФСБ на Валери Симеонов и Атака на Волен Сидеров, както и известния с изменчивостта на характера и подкрепата си за управлението Веселин Марешки в неговата своенравна и своеволна партия Воля. За последния залогът беше най-голям и затова той се постара да хвърли огромен финансов ресурс у нас и в чужбина, но както се видя с много ниско политическо КПД, което е предпоставка за приключването на жизнения политически път както на партията, така и на Веселин Марешки. Що се отнася до другите участници в този кръжец на лузърите – Валери Симеонов и Волен Сидеров – то тяхната съдба изцяло ще зависи от гъвкавостта им в отношенията с настоящия им вътрешнокоалиционен партньор ВМРО, както и в партньора им в управлението ГЕРБ.

Други алтернативи засега не се очертават. Пътят на младите беше даден твърде късно от царя и царедворците от Новото време. А крайните политически субекти с верноподанически поглед на Изток, каквато партия безспорно е „Възраждане‘, засега ще си останат с държавната субсидия от предишните избори и заканите си да се разправят с „продажния“ политически елит, когато му дойде или й дойде времето. По-нататък следва пълнеж от политически партии, които все още не са заслужили погледа както на избирателите, така и на анализаторите на политическите процеси. А за осъдената Иванчева с нейните гласове трябва да се кахърят единствено онези, които я подкрепяха безрезервно и от които гласове късаше през цялата кампания – Демократична България.

Синхронизацията между Радев и Нинова вече е видима

-          Г-н Киряков, докъде ще се разлеят проверките на апартаментите? Как ви изглежда въобще рефлексът, който демонстрират управляващите – оставки до откат, реакцията на разследващите и поведението на опозицията?

Проверките се разливат във всички посоки и заплашват да наводнят обществения живот до степен да заличат всякакъв разумен разговор за допустимото и недопустимото в действията на захваналите се да градят политическа кариера. На повърхността виждаме само отломките от политическите кариери на мнозина подценили потенциала на това оказало се безпрецедентно по мощта си политическо цунами. Такъв обществен катарзис с мигновен ефект не сме виждали в българския политически живот след 89. Катарзис обаче, от който нарочените политици се опитват да бягат с оправданието, че са жертви на толерирани досега от самите тях „тъмни сили“. Не знам дали точно това имаше предвид премиерът Борисов, когато на последния голям форум на ГЕРБ предупреди, че за всеки злоупотребяващ с властта си фактор в партията може да светне синята лампа. Не знам дали, ако това е имал предвид, е очаквал това интензивно святкане на сини лампи. Борисов загуби ориентация и контрол над ситуацията в собствената си партия, а оттам и в управлението на страната. Той следва собствения си предначертан дневен ред, но дневният ред на обществото вече е друг. С разкритията покрай „Апартаментгейт“ обществото се почувства някак свободно да скъса „обществения договор“, който сключи с Борисов при появата му на голямата политическа сцена. За това и рефлексът на управляващите за подаване на оставки до откат, този път ги подвежда и изглежда няма да има същия ефект, какъвто е имал при други кризисни за премиера и партията му ситуации. Затова опозицията – парламентарна и извънпарламентарна – може спокойно да не прави нищо друго, освен да гледа политическия сеир и да чака оттеглянето на цунамито заедно с всичко, което е успяло да завлече по пътя си. А за ролята на разследващите изобщо не трябва да отваряме дума. Те са част от проблема.

-          Ако се преиначат думите на Марк Твен, как бихте коментирали твърдението, че са силно преувеличени слуховете за преждевременната смърт на ГЕРБ?

Има една посока на две скорости, по която ГЕРБ може да поеме оттук нататък. Бавно надолу или бързо надолу. Ако все пак успее да спечели изборите за представители на България в Европейския парламент, то стремглавото спускане, особено при засилката, която вземат сега, може да бъде забавено, а в най-смелите им мечти дори и спряно, ако обаче ги загуби, то няма кой и какво да ги спре по пътя им към политическия залез. Особено на фона на сериозното напрежение напоследък между Борисов и дясната му ръка Цветанов.

-          От разстояние на два пъти премиерът Бойко Борисов показа хладно отношение към заместника си Цветанов. Първо заяви, че не е безнаказан, а след това нарече връщането му в парламента като сътрудник - „пунта мара“. Какво прозира зад тези думи и какво политическо бъдеще виждате за Цветанов?

Цветанов толкова високо се е издигнал с частния си асансьор, че явно е забравил на кого дължи всичко в политиката. И не само той! Нека всеки един от сегашните „отговорни“ фактори в ГЕРБ се запитат къде щяха да са, ако Борисов не ги беше извлякъл до високите етажи на властта. На много от тях отговорът няма да им хареса и може би затова избягват да си зададат въпроса. Нищо в партията няма да е от особено значение без Борисов. Затова и казах, че „общественият договор“ е подписан от Борисов и той носи цялата отговорност – не Цветанов, не Дариткова. Затова и неведнъж съм казвал, че в ГЕРБ има ясна йерархия на наказанията и прошките от самото начало на създаването на партията. И Борисов беше пределно ясен в посланието си към Цветанов, който в пристъп на самозабравено откровение заяви, че него никой не може да го накаже. Каквото и да се случва, наказаният от избирателите ще бъде Борисов – а с него и цялата партия – както и само на Борисов избирателите могат да простят. Оттам надолу по партийната йерархия единствен Борисов може да раздава наказания и прошки. Всякакви самоинициативи на Цветанов, защото само той досега си е позволил подобни самоинициативи, рушат конструкцията, върху която Борисов толкова трудно вече балансира, и която е създал около собственото си име и харизма.

-          До колко опозицията успява да се възползва от апартаментната афера сред управляващите?

Дотолкова доколкото чака ГЕРБ да се срутят от собствената си тежест и от собствената си глупост. Дали от страх политическото цунами да не завлече и тях, дали заради добро планиране, дали заради вече набраната с Елена Йончева скорост по други теми, опозицията в лицето на БСП не е особено активна, а бяхме свикнали да е доста активна в последната година. А и както се вижда като цяло „имотни афери“ има във всички институции. Управляващите се оказаха само катализатора на процеса на разкриване на една неудобна за елитите и нелицеприятна за масите истина – че политическата власт се ползва, преди всички други ангажименти, за лично облагодетелстване!

-          Какъв развой за евровота прогнозирате?

Електоралната картина преди тази имотна буря сякаш беше застинала и ГЕРБ изглеждаше за пореден път предизвестеният победител. Съвсем очевидно е, че има пълен обрат в нагласите и ГЕРБ вече трудно може да разчита на поредна изборна победа. Възниква въпросът какво ще прави БСП с победата си, ако я извоюва разбира се. След изборите за президент беше ясно, че ГЕРБ все още се ползват с доверието на достатъчно хора, че да им осигури нов мандат. Сега ситуацията не е такава. Сега, при едни предсрочни парламентарни избори, каквито неизбежно ще има, ако ГЕРБ загуби, БСП ще трябва да състави план за своето управление. Този план обаче отсега не се харесва на много хора в страната, не само заради спомените от предишните управление на левицата, но и заради необходимостта от намирането на коалиционен партньор. И тук зад ъгъла пак наднича ДПС. Това партийно сътрудничество предизвиква неприятни усещания все още и ще продължи да предизвиква. Затова и много хора си казват, че е по-добре с наказващия и прощаващ Бойко Борисов, отколкото с безскрупулния и безпощаден елит на ДПС. Затова и се повдига въпросът с алтернативата. Има ли я, няма ли я? Коя би могла да бъде? Добра ли е или е лоша подобна перспектива за неясна алтернатива?

-          Какво разкрива разместването в листите за евровота на Корнелия Нинова? Тя измества Сергей Станишев, за да направи място на Иво Христов, шеф на кабинета на президента Румен Радев.

Изместването на Станишев не е никаква изненада, по-скоро щеше да е изненада присъствието му, особено след продължилите месеци опити да бъде принуден сам да се оттегли. А присъствието на президентския съветник Иво Христов, който е и шеф на стратегическия му съвет, сформиран съвсем наскоро, е едновременно голяма изненада, но и очакван ход, правещ видима синхронизацията между президента Румен Радев и Корнелия Нинова, както и с партията подкрепила и издигнала го за президент. Заявката е ясна: давам ти поле за действие в партията, налей ми авторитет и гласове. Корнелия Нинова иска победа на всяка цена и е готова да я постигне, поемайки всички рискове от необичайните си ходове. А що се отнася до изместванията и разместванията, и за избираемите и неизбираемите позиции в листата, това е очевидно непознаване на изборното законодателство, понеже няма абсолютно никакви пречки, всеки кандидат да спечели достатъчно преференции, за да измести всеки друг в условната подредба – дори и водача на листата. Да не забравяме, че Момчил Неков, който също е сред кандидатите за европарламента, успя да измести, заради феномена 15/15, самия Станишев и да всее, заради нежеланието си да се откаже от случайно спечеленото място, сериозен смут в редиците на БСП. Оттук нататък само времето, доброто планиране и случайността ще покажат дали тези ходове ще доведат до победа, не и желанието, намерението още по-малко пък фантазиите.

-          Как и до колко кампанията около европейските избори ще се прелее в местния вот, който е по-важен за стабилността на кабинета и позициите на ГЕРБ?

Кампанията за европейските избори може първо да се прелее в кампания за предсрочни парламентарни избори и едва тогава за местните, може и да са избори 2 в 1. Всички опции са отворени на този етап. Затова и изборите на наши представители в европейския парламент ще са по-важните за стабилността на кабинета и за позициите на ГЕРБ във властта. Единственото, което ще е общото и в двата, а защо не и в трите избора, е ролята на ГЕРБ и лидера й Борисов в българския политически живот. Европа ще отсъства, местните политики ще отсъстват. Ще има обаче в изобилие корупция, апартаменти, злоупотреба с власт и задкулисно разпределяне на все още много пари. Дано не се окажа прав, но засега това се очертава. А и вече няма застраховка срещу политически катаклизми, защото хората са станали много по-чувствителни, много по-внимателни и много по-наблюдателни.

-          Каква е вероятността Цветанов да си направи своя партия?

Нищожна! Но да завлече ГЕРБ със себе си – голяма!

Текстът е публикуван в ClubZ

Заради бързата си реакция е възможно ГЕРБ да излязат като победители на изборите

– Г-н Киряков, каква е равносметката след скандала с имотите „Апартаментгейт“?

– Първият важен извод от този скандал е, че ГЕРБ за пореден път показаха, че се поддават сериозно на обществен натиск. Реакциите на обществото бяха взети под внимание и ГЕРБ предприе мерки, за да неутрализира и тушира сериозното обществено напрежение, което се създаде.

Вторият извод е, че в ГЕРБ са много чувствителни към такъв тип скандали, свързани с неспазване на основни правила – те си позволиха да реагират дори срещу Цветан Цветанов – вторият човек в йерархията на партията, като го извадиха от парламента. Третото важно нещо е, че ГЕРБ този път не реагираха със спонтанни прояви на привързаност и лоялност към Цветанов, както предишния път при Делян Добрев, вероятно донякъде и от нежелание да се демонстрира противопоставяне срещу лидера Борисов.

Странно в тази ситуация беше защо БСП така тихо наблюдаваше скандала отстрани.

– Защо според Вас?

– Една от спекулативните тези е, че вероятно и те са в кюпа, т.е. и при тях има достатъчно такива скандални сделки, за да си позволят да бъдат по-шумни. Другият вариант е да гледат как буквално ГЕРБ се самоубиват с този скандал, като вътре в партията се говори за лоби, провокирало този скандал.

– Ще се промени ли нещо в ГЕРБ, след като Цветан Цветанов вече не е лидер на парламентарната група? Очаквате ли проблеми с кворума, със стабилността?

– Илюзия е да си мислим, че Цветанов някога е бил лидер на парламентарната група или изобщо на ГЕРБ, защото истинският лидер винаги е бил Бойко Борисов, включително и на парламентарната група, макар и неформално. Там йерархията е ясна и се следва от създаването на ГЕРБ досега. Там никой не може да направи каквато и да е стъпка без одобрението и разрешението на Борисов. Така че парламентарната група на ГЕРБ ще продължи да работи както досега, независимо дали нейният председател е Цветан Цветанов или Даниела Дариткова.

– Има ли разделение в ГЕРБ според Вас? В петък Томислав Дончев каза: „… в отбора ни има и маратонки за дълго бягане, и обувки с високи токчета, при необходимост и подковани ботуши, но всякакви коментари за разделение, групи и подгрупи са абсолютни спекулации“. Така ли е наистина?

– Щеше да бъде много тежко за ГЕРБ, ако конфронтациите бяха стигнали до вътрешни партийни крамоли. Особено в предизборна ситуация, в период, в който БСП доста сериозно беше „сгънала“ ГЕРБ като опозиционна сила, щеше да бъде пагубно да продължи битката между различните лобита в партията. Говоря в случая за по-интелигентското лоби около Томислав Дончев и по-силовото лоби около Цветан Цветанов. Тук е важна ролята на Борисов всякакви такива противоречия не просто да бъдат изгладени, но направо да бъдат туширани и по никакъв начин, ако има противопоставяния, те да не се появят в медиите. Щеше да бъде пагубно, ако това беше продължило.

– Стана ли Цветан Цветанов по-силна фигура, отколкото беше, както казват някои анализатори?

– При всички положения Цветанов е станал по-слаба фигура, защото той беше най-силен като вътрешен министър с целия набор от информация, която МВР генерираше. Това е втората загуба на сериозна позиция за Цветанов, защото досега той беше председател на парламентарната вътрешна комисия и все още имаше влияние и достъп до службите и до информация от тях, макар и не толкова, колкото като шеф на МВР. Сега му се иззе и този лост за влияние и информиране, и налагане на собствени интереси в партията и извън нея.

Демонстрираното от него самочувствие в последните дни, включително на пресконференцията, е нормална реакция, когато са те ударили достатъчно силно, че да те прекатурят. Имайте предвид, че ако досега Цветанов беше в ролята на хищника, сега той вече е в ролята на жертвата. И той е прав, че е жертва, но не на този скандал, който сам си е сътворил, защото все пак никой не го е карал да си купува пентхаус в скъп квартал със собствен асансьор до дома. Но той наистина сега ще разбере какво е да си в ролята на жертва, когато един хищник те преследва, защото той наистина беше в ролята на хищник в политиката в последните 10 години.

– Какви очаквате да са политическите последици за ГЕРБ от скандала? Може ли той да им струва победата на евроизборите?

– Възможно е, ако активността на БСП беше по-голяма. А, както говорихме в началото, активността на БСП беше достатъчно малка, за да се усъмним, че и в БСП има сериозни политически фактори, които са уязвими по линия на „Апартаментгейт“, т.е. тази линия би могла да се развие и към тях.

Разбира се, възможно е ГЕРБ, заради бързата и адекватна реакция, да излязат с най-малко такъв резултат, с какъвто са били досега. Трудно може да се прогнозира дали резултатът може да е по-голям, но ГЕРБ поне може да запази досегашните разлики и да излезе за пореден път победител на изборите. Това е по-възможната хипотеза в тази ситуация.

– Очаквате ли изненади в листите на ГЕРБ и БСП, които ще бъдат обявени в неделя? Кого ще изправят управляващите срещу Елена Йончева? Появиха се имената на Георги Марков, Томислав Дончев, заедно с тези на Мария Габриел, Ева Майдел…

– Ще бъде трудно решение на самия Борисов, защото покрай всички скандали се видя, че много хора са уязвими за атаките на опозицията – парламентарна и извънпарламентарна. А обществото е вече доста реактивно, когато става дума за заемане на властови позиции и злоупотреба с власт. Така че ще видим какво решение Борисов и Изпълнителната комисия на ГЕРБ ще вземат в тази ситуация – дали ще преценят, че е по-добре да издигнат в листата страничен човек от гражданската квота като Георги Марков, или ще предпочетат да заложат на своите кадри като Габриел, Майдел, Андрей Ковачев и т.н.

Същото е и при БСП – при тях единственият неясен момент е дали Сергей Станишев ще бъде или не в листата. Защото Корнелия Нинова ясно каза, че не иска Станишев в листата, но все пак той си спечели достатъчно номинации в БСП, да не говорим за влиянието в европейските среди на социалистите, за да претендира най-малкото да бъде втори след Елена Йончева.

– В петък стана ясно, че Обединените патриоти ще се явяват поотделно. Бихте ли коментирали идеята на Волен Сидеров чрез политическо реалити в ефира на партийната телевизия да избере кандидатите на „Атака“ за евроизборите?

– Ако той си мисли, че това е оригинален подход, греши жестоко. По-скоро този ход ще се възприеме като подигравка от обществото. Не разбирам подобен тип шоу в политиката, въпреки че е възможно такъв тип шоу да привлече и някакви гласове, но тези гласове няма да решат проблема нито на „Атака“, нито на Обединените патриоти. Обединените патриоти в момента, в който се явят на избори разделени, ще престанат да съществуват като сериозен политически фактор в страната и е възможно това да се отрази на управлението и на коалицията с ГЕРБ.

Интервюто е публикувано във Flashnews. 

„Съветът“ към Борисов не трябва да се мисли като спонтанен акт на свободната воля

1.      Какво разчитате между редовете на този съвет?

Самоинициативата в ГЕРБ не е на особена почит, затова и  на депутат от“ гражданската квота“ на партията. Не бива да изпадаме обаче и в прекалена конспиративност. Много е вероятно просто да става въпрос за продължение на тактическия ход с призива на Георги Марков за връщане на преференциите, но с обратен знак. Тоест, ако тогава ставаше дума за „спонтанна“ реакция след вслушване в гласа на народа, сега става дума за превантивно предупреждение да не се стигне до същата ситуация. И втора възможна причина за този „съвет“ е височайше подсещане на коалиционните партньори на ГЕРБ в управлението -   ‚Обединените патриоти“, че не трябва да поставят под никакво съмнение готовността на премиера да „хвърли кърпата“. Това е светване на „синята лампа“, както Борисов се изрази преди време на партийния форум, за триото Каракачанов, Сидеров, Симеонов.

2.      Възможно ли е Георги Марков да трасира пътя на предвиждан от Борисов ход?

Още от времето на предишната управленска коалиция с Реформаторския блок“ Борисов е дал да се разбере, че политическото му търпение си има граници и отвъд тези граници рискът да се изпадне от властовата конфигурация се поема изцяло от малкия коалиционен партньор. Ако Обединените патриоти си позволят да „извият ръцете“ на Борисов така, че да не му оставят възможността сам да решава как да сглобява кворума - както между другото се опитаха безуспешно да направят реформаторите – Борисов със сигурност ще „хвърли кърпата“. Георги Марков е безобидният вестоносец в случая. Патриотите вече са предупредени. Оспорването на върховенството на Борисов във вземането на политически решения се наказва с не просто с изпадане от властта, но и „гонене до дупка“.

3.      Кое кара хората да възприемат някои политици като идоли и кое да се разочароват до непоносимост от същите идоли?

Това, което е накарало израилтяните да в рамките на собствения си живот да викат и „Осанна“ и „Разпни го“ за Исус Христос. Тоест човешката природа. Това е по-глобалното обяснение. По-тривиалното е, че има немалка доза граждански мързел, гражданска леност ако щете, чието проявление е даването на доверие в аванс, но и натоварването със свръхочаквания към всеки, който си позволи лукса да поиска да упражнява власт. Да, упражняването на власт е лукс и огромен риск който малцина са склонни да поемат, или ако го правят, никак не си представят какви са последствията – физически и душевни. Друга причина за „разочарование до непоносимост“ е ограничението на средата.  Липсата на ресурси – географски и човешки – за осъществяване на желан път за развитие – общностно или индивидуално. Да не отваряме дума за народопсихологията – един доста пренебрегван, да не кажа презиран, от наблюдателите на политическите процеси в страната фактор. И не на последно място желанието на избирателите управляващият да бъде като тях, да е тяхно копие във властта – да е ръката, с която бъркат и в кацата с меда, и наказват всяко отклонение, но и извиняват дребните прегрешения.

4.      Можете ли да изброите три безспорни приноса на Борисов за България и три незаличими щети?

Западни Балкани и в частност Македония, строителните проекти със своите плюсове и минуси, приемствеността в ориентацията на България на Запад, макар да направи немалко компромиси по този път. Това са безспорните приноси. Щетите, които нанесе са, че не прояви куража напълно да скъса с миналото си, което обаче щеше да му скъси значително политическия живот. Че позволи българската икономика да стане силно зависима от парите идващи от европейските фондове. Че заради желанието си да се харесва на голяма част от обществото, което е неизбежно в българския политически сюжет, си позволи доста значимо отстъпление от идеализираните форми на западната демократична традиция.

5.      Има ли процес на освобождаване на място за нов политически проект?

За огромно съжаление има. За огромно съжаление, понеже освобождаването на място за нов политически проект винаги е съпровождано от желание за разправа със старите и разочаровали политически проекти. Няма никакъв съзидателен елемент в гнева и желанието за мъст. Това не е креативното разрушение на Шумпетер, а е гневната разправа с „виновния“ за безрадостното ни дередже, за което, понеже сами сме си виновни, искаме да накажем друг, но всъщност винаги наказваме себе си.

Интервюто е публикувано в 5Gmedia