Залезът на Борисов, изгревът на Радев

 

-           Коя е голямата новина от отминалите парламентарни избори?

-          Не мисля, че има голяма новина, по-скоро има няколко малки. Първата е, че има срив в подкрепата за управляващите, с малки прекъсвания, вече десет години ГЕРБ с премиер Бойко Борисов, при сравними и почти идентични нива на избирателна активност от предишните избори за парламент през 2017 година. Втората е, че има срив в подкрепата за основната опозиционна партия – БСП, която четири години полагаше огромни усилия да се представя като единствената алтернатива на управленския модел и стил на политическо поведение. Третата е, че все пак основните партии и лица от протестите през лятото на миналата година, успяха, всеки по свой си начин, да яхнат дял от протестната вълна – става дума преди всичко за Демократична България, които, въпреки че още в самото начало на събитията се оттеглиха стратегически от полесражението, все пак уцелиха алхимичната формула на успеха и добавиха към традиционната си подкрепа поне още толкова. Разбира се, става дума и за Слави Трифонов, който въпреки отсъствието си, присъстваше най-стабилно в умовете и сърцата на революционно настроените – на площада и пред телевизорите. Дългогодишните му усилия за подкопаване на доверието в управлението чрез скечове и политическа сатира, го докараха до втора политическа сила на изборите и го поставиха в невъзможна и нежелана от него политическа ситуация да му се налага да говори пред поне 550 хиляди, а не да пее пред 50 хиляди. Става дума и за по-малките партийни субекти, които също показаха мускули и удвоиха подкрепата си от предишните избори – като Възраждане и лидерът й Костадин Костадинов. А пък шумната дружина около Мая Манолова дори успя да си осигури парламентарна трибуна с нелошо представителство покрай площадния гняв, макар и с доста спорни средства и странни познати и непознати лица, търсещи близостта й. А най-голямата малка новина е, че силното „дубайско слънце“ успя да докара топлинен удар на почти три процента от отишлите до урните в неделя на дъждовния и студен 4-ти април, и донесе на напъдения Васил Божков прилична партийна субсидия, която всички ние като данъкоплатци ще му даряваме през данъците си.

-          Защо социолозите не познаха нито резултата на Трифонов, нито на БСП?

-          Поне познаха разликата между първия и втория, и втория и третия, макар да объркаха местата на втория и третия. Обяснението е и просто, и сложно. Просто е, понеже имаше един дял гласоподаватели, който не беше решил за кого да гласува. Този дял се представляваше от предимно млади хора, взели решение да положат електорално усилие едва в изборния ден. Няма как това да бъде уловено дори и от най-прецизното социологическо проучване. Все пак такова проучване е само моментна снимка за нагласите, а не прогноза за изборен резултат. Сложното е, че от доста време при подобни проучвания съществува проблемът с отказите от интервюиране, проблемът с промяната на нагласите, проблемът с формулирането и подредбата на въпросите в анкетата, проблемът с чисто пропагандния характер на самите проучвания при някои, проблемът с „откровеността“ на интервюираните, проблемът със „стадния инстинкт“, с изкривената медийна картина и т.н. Може да се изброяват още много подобни фактори, които да ни дадат представа защо понякога проучванията се оказват „неверни“. Те са верни дотолкова, доколкото методологията е спазена и проучването е проведено коректно. И понеже социологическите агенции все още не работят с големи бази данни, които могат да ни дадат изчерпателната електорална картина, се получават подобни изкривявания. А обяснението за „подценения“ резултат на Демократична България, което се случва от доста време насам, е, че извадките се правят равномерно за цялата страна, а Демократична България е с доста силна концентрация на подкрепа в София и големите областни центрове, което неизбежно изкривява картината. Това е валидно и за резултата на ДПС между другото, но с концентрация в определени региони и малки населени места.

-          Правилно ли Корнелия Нинова отказа да подаде оставка и остава на лидерския пост в БСП?

-          Това е вътрешнопартиен въпрос, който обаче е от национално значение за тях, понеже за пореден път лиши партията от възможността да се докаже като претендираната от години опозиция и алтернатива на управляващите. Тази неспособност на БСП да излезе от омагьосания кръг на партийни разправии, очиствания, люспения, търсене на врага с партиен билет, ги докара до настоящата катастрофа – най-слаб изборен резултат, позиционни войни, подготовка за нова разправа между непримиримите противници и в крайна сметка отсъствие от националния дебат за бъдещето на страната, особено на фона на следизборната безпътица, за която Нинова и БСП допринасят – искат или не. Сигурно мислят, че са платили вече цената за това, но вероятността продължаваща вътрешна война да доведе до мъчително и бавно изчезване на партията от политическата сцена, е голяма. Което може и да се окаже добра новина, понеже в освободеното ляво иделогическо пространство, се отваря възможност за нов, съвременен, европейски ляв проект. Има достатъчно привърженици на подобна идея и подобно развитие на събитията, които са в очакване, затова в БСП трябва да са особено внимателни, ако искат да оцелеят в бурното море на идейните преобразувания. Но може отвътре картината за Корнелия Нинова да изглежда по друг начин, или пък обкръжението й да си мисли, че всяко чудо е за три дни, че бурята ще отмине и БСП отново ще се подреди и ще предреди всички на опашката за управленски алтернативи.

-          На какво се дължи отливът на гласове при ГЕРБ – над 300 000 спрямо 2017 г.?

-          Безспорно на противоречивите решения за справяне със здравните, икономическите и социалните последствия от пандемията от коронавируса. Безспорно и на умората и отегчението от непреставащото вече 10 години политическо шоу, което премиерът Борисов предлага на българите. Парадоксално обаче избирателите искат да го заменят с подобно шоу, но с друг шоумен. Безспорно на преодоления страх у много хора, че без Борисов страната ще изпадне в политически хаос, каквато картина той методично, последователно и неуморно рисуваше и продължава да рисува. Безспорно заради анонимните разкрития от контролирано изпусканите аудио записи с глас подобен на този на Ненчо Балабанов, но всъщност на премиера, с будоарните видеозаписи на никому неизвестната, освен на премиера, Мата Хари с чекмеджета пълни с „реквизит за сватби, кръщенета и рождени дни“. Безспорно заради съмненията за мащабна корупция, разкривани ни отвреме-навреме и от западни служби и медии, уж като предупреждение, че следващия път ще пляскат през ръцете, но никога досега с видими правни и политически последици. Все фактори с немалка тежест за този срив, не просто отлив, който може и да се задълбочи, но не бива да се пренебрегва и възможността да бъде спрян, а тенденцията обърната. Не е като да не е предричана вече няколко пъти политическата смърт на Бойко Борисов и моделът му на управление, всеки път забравяйки, че той е олицетворение на собствения си народ – неговото криво огледало. Навремето президентът Петър Стоянов настоя, че трябва да се затвори „фабриката за илюзии“, но ако се затвори, това по-скоро би довело до отварянето на фабриката за крайни популизми, радикални идеи и реални катастрофи. Труден избор между умерени илюзионисти и крайни популисти.

-          Имаме ли като цяло някаква важна промяна „отдолу”, сред настроенията и очакванията на хората? Или пък иде реч просто за преобразувания на върха в политиката, тоест процентни размествания на самите партии?

-          Без важни промени отдолу, няма как да има преобразувания на върха на политиката. Но тези важни промени отдолу е възможно да не са свързани с искане за радикална промяна на модела на управление, а само с радикална промяна на управляващите модела. В последната година, особено след началото на пандемията от коронавирус, премиерът Борисов наруши доста гласни и негласни споразумения, наложи му се да разруши крехкия баланс на сили и интереси, да не изпълни обществения договор, който беше сключил със своите избиратели и не само. Тази перфектна буря, предизвикана от „черния лебед“ наречен COVID-19, разтърси изоснови доверието в стила и методите на управление, и поразклати устойчивостта на личната му харизма. Да не забравяме, че без мълчаливото съгласие на народа, няма как да се управлява три мандата. Няма как да се управлява три мандата, обаче, и без парите и мълчаливото съгласие от европейските му колеги. Затова съм склонен да мисля, че исканата промяна не е за дълбоки реформи и европеизиране, а за възвръщане на баланса отпреди пандемията. Всички други залитания в революцията са наивни и ще доведат много партийни лидери и техните активни привърженици до отчаяние и силно разочарование. Надеждата, че нови избори ще променят резултата е ужасно трудна за разбиране, а слуховете за политическата смърт на Бойко Борисов са силно преувеличени.

-          След изборите Борисов първо поиска нещо като експертен кабинет, после каза, че ще даде десетина депутати на Трифонов, спомена ВНС... – каква е играта му?

-          Играта е задържане на власт на всяка цена. Запазване на контрола върху лостовете за управление на всяка цена. Губене и печелене на време за търсене и намиране на най-доброто за ГЕРБ и премиера решение на кризисната за партията и Борисов ситуация. Нали ясно се разбира, че експертен кабинет при мнозинство зависещо от ГЕРБ  е всъщност кабинет под контрола на Борисов. Нали ясно се разбира, че десетина депутати дадени и контролирани лично от премиера, означава контрол на мнозинство и възможност във всеки един момент подкрепата да се оттегли и държавата отново да изпадне в безтегловност, ако не се изпълняват исканията му или се направи опит за съдебна разправа с него. А мачът с ВНС вече е игран миналата година което обаче подсказва, че наистина, дори и пред Борисов, има непреодолими препятствия и доста подводни ями, в които ненадейно може да се пропадне фатално. Не по-малко важен за „играта му“ е и страхът на Борисов от служебен кабинет, настроен реваншистки, който като камикадзе да свърши трудната работа не толкова по осъждането и вкарването в затвора на Борисов - както искат най-разпалените му противници, - което е невъзможно за толкова кратко време, а и не е в правомощията на такъв кабинет, но поне да се направят публично достояние всички корупционни практики в министерства и агенции, да се разкрият факти, които „да го заковат“. Играта му е да създава пречки пред противниците си, да всява раздори, да моли и заплашва, да обещава и раздава пари, да търси възстановяване на баланса с публични актьори и задкулисни играчи, защото, както каза и самият той преди време, ДПС стои и дебне тихо отзад.

-          Без да ползваме клишета като „чалгари” и т.н., факт е, че „Шоуто на Слави” провожда не особено високи културни стойности. Има ли опасност „Има такъв народ” да допринесе още за елементаризирането на политиката, има ли такива податки? Или пък обратно?...

-          Демокрацията като форма на управление е сериозно атакувана още от Аристотел като неподходяща за добро управление на държавата, именно по естетични и етични съображения, но засега по-добра не е измислена, или поне по-справедлива от гледна точка на зачитане на равните възможности и равните и всеобщи избирателни права. И макар че се прокрадват, вероятно от расови, патриотични и етнически подбуди, идеи за избирателен ценз – бил той образователен или друг – все още е ценностно правилно демокрацията да съществува в сегашния си вид. Да не говорим, че естетическата гнусливост не е особено добър съветник, а пък и не пречи нито избиращите с такъв вкус да бъдат морални и политически разсъдливи, не пречи и на избраните да проявят държавнически усет. Пък и нужно ли е да се връщаме в спомените си към 2009 година, на политическия прощъпулник на настоящия премиер в голямата политика, ако приемем, че София е била малката, и към тогавашните писания и говорения за миналото му, за вкусовете му и за манталитета му, които не даваха основание за 10-годишно управление. Няма такова нещо като висока и ниска или елементарна политика, има програми, коалиции, споразумения, преговори, има администрация, експерти, приемственост, институции, законодателна рамка, има учени, бизнес, синдикати, т.е. има нужната база, върху която да се изгражда всяко следващо управление, всяка следваща коалиция, да се пълни със съдържание всеки следващ мандат. Властта си има правила, властта си има ограничения, властта си има атрибутите за превъзпитание на всеки избран да я упражнява. Всичко в демокрацията е в ръцете на суверена, както Слави често обича да казва. Всичко друго са претенции, лишени от смисъл и оправдание, и всеки има един глас – и умния, и красивия, и „чалгаря“. В демокрацията това е специфичното, че глупостта лъсва като въшка на чело и че дълго никой не я понася, понеже рано или късно му наврежда лично.

-          Спечели или загуби от парламентарните избори президента Радев, или не му повлияха?

-          Ако следваме резултатите от социологическите проучвания, колкото и да нямаме доверие в тях сега след изборите, то президента Радев няма никакви основания да се притеснява за втория си мандат. Но все пак, предвид ролята, която конституцията му вменява, за последващите изборите действия, в тази неясна и напрегната политическа ситуация, то това дали ще спечели или загуби от изборите, зависи от тези действия. На него сега му е отредена ролята на арбитър, но и на медиатор между непримирими противници, някои от които никак не го долюбват, а други му възлагат прекалени надежди и го товарят с огромни очаквания. От това как ще справи в тази ситуация ще зависи в огромна степен и възможността да го изберат за още един мандат като президент. Естествената му свързаност с протестния гняв, прави представителите на този гняв негови партньори, независимо дали му харесва или не, дали го приема или не. Това „мнозинство на гнева“ по думите на Мая Манолова е и негово мнозинство. Именно той олицетворяваше в последно време този народен гняв срещу управлението и срещу премиера Бойко Борисов, другите просто се възползваха от предоставилата им се възможност. Затова и той трябва да е водещата фигура в процеса на сглобяване на анти-ГЕРБ коалицията, ако въобще се стигне дотам. Ролята му не е формална, не е церемониална, не е и маргинална, а отказа му от лидерство ще провокира не само яростни критики от противниците, но и ще породи разочарование сред привържениците. Пасивността не е опция, криенето зад конституция и институция не е опция. От него се очаква лидерство и той трябва да го предложи. Не ме питайте как? Ако знаех, може би аз щях да съм президент!

-          Какъв съвет бихте дали на „Демократична България” за поведението й сега след вота? Ситуацията при нея е доста комплицирана с оглед на амбиции, изисквания на електората, стари тежнения...

-          Съвет на „Демократична България“ не се дава и никой не може да дава. Те знаят всичко, знаят го отдавна, затова и би било свръхпретенциозно и свръхамбициозно да им се дава такъв. Между другото е добре да преценят внимателно бъдещето си, да решат дали да продължат да бъдат коалиция или да предприемат действия за превръщането си в единен партиен субект. Така ще се предотврати възможността за нови разделяния и безсмислени от електорална гледна точка самостоятелни явявания, при възникване на коалиционни спорове. Но това е по-дългосрочна перспектива. Днес задачата на коалицията е друга. Лидерите на партиите трябва да решат дали ще участват в управлението на страната, под каква форма, при какви програмни условия, за колко време и най-вече с кого. Трябва да начертаят червените линии по отношение на своите партньори, т.е. какво приемат като условие за участие и отвъд какви граници спира това участие. Нещо, в което Реформаторския блок се провали. А това, че ще им се налага да сглобяват коалиция със свои яростни противници навремето, като Мая Манолова, е въпрос на политически компромис и чисто човешка способност за прошка. Дори Иван Костов преди време беше готов да подкрепя Борисов в името на по-висша цел, наречена национален или обществен интерес.

-          Вярно ли е впечатлението, че тежестта на ДПС в политическия ни процес намаля след вота?

-          В тези избори ДПС не успя в едно нещо. Да се възползва от уникалната в собствената си история ситуация да са сами на техен терен и да не отбележат нито едно попадение. Сякаш пазеха резултата, въпреки че нямаха противник срещу тях. Или нещо се е случило с електората им, или не са положили особени усилия за максимизиране на електорални печалби. А ако се има предвид, че няма да са балансьор за пореден мандат, те и в предишния парламент не бяха, но това не им попречи да осребряват и малкото предоставили им се възможности. За българския политически живот ДПС е константна величина, затова временна загуба на тегло най-вероятно няма да им се отрази зле. Да не говорим, че може да ги направи по-пъргави и по-гъвкави, особено след знаковото, поне публично, освобождаване от прекомерната политическа тежест на Делян Пеевски. В ДПС имат инстинкт за самосъхранение, създаден от времето на Иван Костов и тогавашния неуспешен опит да бъдат изчегъртани от политиката. Умението да изчакват тактически своите моменти не е и няма да се забрави толкова лесно. Да не говорим, че на институционално ниво влиянието им, оставащо незабележимо за невъоръжено око, е огромно и е отвъд лявото и дясното, то е в сенките и кьошетата.

-          Как виждате бъдещето на Бойко Борисов оттук нататък?

-          Четвърти мандат като премиер никак не е изключен, макар и не в рамките на този парламентарен цикъл. Президент също не бива да бъде изключвана опция, поради амбиция, напреднала възраст, умора и малкото напрежение, което предлага самата институция, а също така и заради неяснотата в подкрепата на БСП за втори мандат на Радев, както и заради непоследователното редуване на свръхактивност и свръхпасивност от самия президент през петте години на мандата му. Почетен председател на партия ГЕРБ е повече от сигурна опция. Не го виждам като дядо на внуците си в Банкя. Политиката е неговото спасение и неговото проклятие.

Справедливост, но не сега

Отминаха. Без особен изборен ентусиазъм. Без големи електорални драми. Без желаната и предвкусвана от едни победа. Без изгледи за бързо и мъчително напускане на политическата сцена от други. Изборите за български представители в европейския парламент са първите от много години насам, в които не всички са победители.

Макар в началото на предизборната кампания да нямаше никакви особени индикации за това как ще приключи, особено на фона на спадащата подкрепа за ГЕРБ заради разразилите се скандали с апартаментите и къщите за гости на хора от високите етажи на властта, след поемането на „ръчно управление“ на кампанията на партията си, премиерът Борисов успя не просто да спре тенденцията на спад, но и на финала да доведе резултата до категорична победа без съмнения за манипулации и фалшификации.

От своя страна основният опонент и заявилата се като единствена алтернатива на статуквото и управлението партия БСП, за пореден път не съумя да преодолее цялостното впечатление, което оставя от доста време у гласоподавателите, а и в обществото, че й липсва онази искра, която да запали двигателя на промяната. И това не само заради вътрешните крамоли в навечерието на кампанията заради мястото на Сергей Станишев в листата, че даже и твърдото намерение на лидера Корнелия Нинова той да изобщо да не бъде включван, но и заради свенливото отношение към въпроса с кого, ако спечелят желания от тях вот в едни вероятни предсрочни избори, ще управляват. Така оставиха без съмнение впечатлението, че старият им коалиционен партньор – ДПС – отново ще влезе официално в управлението и ще повтори всички досегашни практики, които изкарваха хората на улицата.

Като трета политическа сила на тези избори, за самата ДПС няма какво ново да се добави. За тях правилата на предизборната игра са добре известни. Те играят по тях от повече от три десетилетия, с различни нюансирания, в зависимост от ситуацията и времето, налагащи различни подходи. В тази кампания за тях силният елемент се оказа съвпадането на кампанията със свещения за мюсюлманите месец Рамазан. И затова фокусът им беше изцяло съсредоточен върху благотворителността. Другата им силна черта е, че работят интензивно на терен и досега, каквито и сътресения да е имало в партията, заради разочарования, разцепление или поради други причини, те са успявали да консолидират електората си и да го държат в близка орбита около партийния елит. Търкането на обувки по мегданите, за тях е въпрос на живот и смърт, и заради това винаги са успявали да излизат почти невредими от всеки вътрешнопартиен трус.

Голямата изненада на тези избори е повече от доброто представяне на ВМРО. Въпреки разпада на коалицията „Обединени патриоти“, въпреки всички коалиционни междуособици, кавги, нападки и лични обиди, ВМРО не просто показа сила и характер, но и отвя доскорошните си партньори, като така показа, че без партията каквито и да било бъдещи патриотични обединения няма как да минат. Да не говорим, че щеше да бъде странен парадокс най-активният български евродепутат Ангел Джамбазки, да остане извън следващия европарламент. Какво ще е бъдещето на коалицията „Обединение патриоти“ в рамките на управляващата коалиция с партия ГЕРБ, предстои да видим. Но едно е ясно, трудните им отношения категорично ще се отразят на управлението на страната и то не в посока на изглаждане на противоречията и стабилизиране на управлението.

Донякъде може да се определи като изненада представянето на поредното обединение в малката, градска десница или т.нар. жълтопаветници. Донякъде, понеже и преди, и по време на кампанията бяха системно подценявани от социолозите, а и не бяха особено активни извън границите на собствения си електорат, който с известни колебания, може лесно да бъде преброен. Но все пак коалицията между отделните партии, не за пръв път в кампания, показва организационни възможности и способност за мобилизация и активизация на „сродните политически и идейно души“. Макар че и при тях в предкампанията имаше сериозни трусове свързани с участието на СДС и ДБГ в по-широк коалиционен формат, ефектът от него се усети слабо сред тесния сегмент от гласоподаватели, а и всеки намери своя път напред – СДС в коалиция с ГЕРБ, от което спечели достатъчно и ДБГ като се отказа от участие в полза на който успее да се вреди за силно редуцираните им гласове след оттеглянето на Кунева от лидерския пост, а и след като се разпадна Реформаторския блок. И така конфигурирането и преконфигурирането, както и преименуването на всеки следващ избор, не повлия на здравомислието на привържениците им, и те отново дадоха доверие на отдавна обезверените си лидери.

С това се затваря кръгът на партиите, които с голяма вероятност, поне според неокончателните данни, ще имат представителство в следващия европейски парламент. Под чертата останаха знакови участници в настоящата управляваща страната коалиция като НФСБ на Валери Симеонов и Атака на Волен Сидеров, както и известния с изменчивостта на характера и подкрепата си за управлението Веселин Марешки в неговата своенравна и своеволна партия Воля. За последния залогът беше най-голям и затова той се постара да хвърли огромен финансов ресурс у нас и в чужбина, но както се видя с много ниско политическо КПД, което е предпоставка за приключването на жизнения политически път както на партията, така и на Веселин Марешки. Що се отнася до другите участници в този кръжец на лузърите – Валери Симеонов и Волен Сидеров – то тяхната съдба изцяло ще зависи от гъвкавостта им в отношенията с настоящия им вътрешнокоалиционен партньор ВМРО, както и в партньора им в управлението ГЕРБ.

Други алтернативи засега не се очертават. Пътят на младите беше даден твърде късно от царя и царедворците от Новото време. А крайните политически субекти с верноподанически поглед на Изток, каквато партия безспорно е „Възраждане‘, засега ще си останат с държавната субсидия от предишните избори и заканите си да се разправят с „продажния“ политически елит, когато му дойде или й дойде времето. По-нататък следва пълнеж от политически партии, които все още не са заслужили погледа както на избирателите, така и на анализаторите на политическите процеси. А за осъдената Иванчева с нейните гласове трябва да се кахърят единствено онези, които я подкрепяха безрезервно и от които гласове късаше през цялата кампания – Демократична България.

Синхронизацията между Радев и Нинова вече е видима

-          Г-н Киряков, докъде ще се разлеят проверките на апартаментите? Как ви изглежда въобще рефлексът, който демонстрират управляващите – оставки до откат, реакцията на разследващите и поведението на опозицията?

Проверките се разливат във всички посоки и заплашват да наводнят обществения живот до степен да заличат всякакъв разумен разговор за допустимото и недопустимото в действията на захваналите се да градят политическа кариера. На повърхността виждаме само отломките от политическите кариери на мнозина подценили потенциала на това оказало се безпрецедентно по мощта си политическо цунами. Такъв обществен катарзис с мигновен ефект не сме виждали в българския политически живот след 89. Катарзис обаче, от който нарочените политици се опитват да бягат с оправданието, че са жертви на толерирани досега от самите тях „тъмни сили“. Не знам дали точно това имаше предвид премиерът Борисов, когато на последния голям форум на ГЕРБ предупреди, че за всеки злоупотребяващ с властта си фактор в партията може да светне синята лампа. Не знам дали, ако това е имал предвид, е очаквал това интензивно святкане на сини лампи. Борисов загуби ориентация и контрол над ситуацията в собствената си партия, а оттам и в управлението на страната. Той следва собствения си предначертан дневен ред, но дневният ред на обществото вече е друг. С разкритията покрай „Апартаментгейт“ обществото се почувства някак свободно да скъса „обществения договор“, който сключи с Борисов при появата му на голямата политическа сцена. За това и рефлексът на управляващите за подаване на оставки до откат, този път ги подвежда и изглежда няма да има същия ефект, какъвто е имал при други кризисни за премиера и партията му ситуации. Затова опозицията – парламентарна и извънпарламентарна – може спокойно да не прави нищо друго, освен да гледа политическия сеир и да чака оттеглянето на цунамито заедно с всичко, което е успяло да завлече по пътя си. А за ролята на разследващите изобщо не трябва да отваряме дума. Те са част от проблема.

-          Ако се преиначат думите на Марк Твен, как бихте коментирали твърдението, че са силно преувеличени слуховете за преждевременната смърт на ГЕРБ?

Има една посока на две скорости, по която ГЕРБ може да поеме оттук нататък. Бавно надолу или бързо надолу. Ако все пак успее да спечели изборите за представители на България в Европейския парламент, то стремглавото спускане, особено при засилката, която вземат сега, може да бъде забавено, а в най-смелите им мечти дори и спряно, ако обаче ги загуби, то няма кой и какво да ги спре по пътя им към политическия залез. Особено на фона на сериозното напрежение напоследък между Борисов и дясната му ръка Цветанов.

-          От разстояние на два пъти премиерът Бойко Борисов показа хладно отношение към заместника си Цветанов. Първо заяви, че не е безнаказан, а след това нарече връщането му в парламента като сътрудник - „пунта мара“. Какво прозира зад тези думи и какво политическо бъдеще виждате за Цветанов?

Цветанов толкова високо се е издигнал с частния си асансьор, че явно е забравил на кого дължи всичко в политиката. И не само той! Нека всеки един от сегашните „отговорни“ фактори в ГЕРБ се запитат къде щяха да са, ако Борисов не ги беше извлякъл до високите етажи на властта. На много от тях отговорът няма да им хареса и може би затова избягват да си зададат въпроса. Нищо в партията няма да е от особено значение без Борисов. Затова и казах, че „общественият договор“ е подписан от Борисов и той носи цялата отговорност – не Цветанов, не Дариткова. Затова и неведнъж съм казвал, че в ГЕРБ има ясна йерархия на наказанията и прошките от самото начало на създаването на партията. И Борисов беше пределно ясен в посланието си към Цветанов, който в пристъп на самозабравено откровение заяви, че него никой не може да го накаже. Каквото и да се случва, наказаният от избирателите ще бъде Борисов – а с него и цялата партия – както и само на Борисов избирателите могат да простят. Оттам надолу по партийната йерархия единствен Борисов може да раздава наказания и прошки. Всякакви самоинициативи на Цветанов, защото само той досега си е позволил подобни самоинициативи, рушат конструкцията, върху която Борисов толкова трудно вече балансира, и която е създал около собственото си име и харизма.

-          До колко опозицията успява да се възползва от апартаментната афера сред управляващите?

Дотолкова доколкото чака ГЕРБ да се срутят от собствената си тежест и от собствената си глупост. Дали от страх политическото цунами да не завлече и тях, дали заради добро планиране, дали заради вече набраната с Елена Йончева скорост по други теми, опозицията в лицето на БСП не е особено активна, а бяхме свикнали да е доста активна в последната година. А и както се вижда като цяло „имотни афери“ има във всички институции. Управляващите се оказаха само катализатора на процеса на разкриване на една неудобна за елитите и нелицеприятна за масите истина – че политическата власт се ползва, преди всички други ангажименти, за лично облагодетелстване!

-          Какъв развой за евровота прогнозирате?

Електоралната картина преди тази имотна буря сякаш беше застинала и ГЕРБ изглеждаше за пореден път предизвестеният победител. Съвсем очевидно е, че има пълен обрат в нагласите и ГЕРБ вече трудно може да разчита на поредна изборна победа. Възниква въпросът какво ще прави БСП с победата си, ако я извоюва разбира се. След изборите за президент беше ясно, че ГЕРБ все още се ползват с доверието на достатъчно хора, че да им осигури нов мандат. Сега ситуацията не е такава. Сега, при едни предсрочни парламентарни избори, каквито неизбежно ще има, ако ГЕРБ загуби, БСП ще трябва да състави план за своето управление. Този план обаче отсега не се харесва на много хора в страната, не само заради спомените от предишните управление на левицата, но и заради необходимостта от намирането на коалиционен партньор. И тук зад ъгъла пак наднича ДПС. Това партийно сътрудничество предизвиква неприятни усещания все още и ще продължи да предизвиква. Затова и много хора си казват, че е по-добре с наказващия и прощаващ Бойко Борисов, отколкото с безскрупулния и безпощаден елит на ДПС. Затова и се повдига въпросът с алтернативата. Има ли я, няма ли я? Коя би могла да бъде? Добра ли е или е лоша подобна перспектива за неясна алтернатива?

-          Какво разкрива разместването в листите за евровота на Корнелия Нинова? Тя измества Сергей Станишев, за да направи място на Иво Христов, шеф на кабинета на президента Румен Радев.

Изместването на Станишев не е никаква изненада, по-скоро щеше да е изненада присъствието му, особено след продължилите месеци опити да бъде принуден сам да се оттегли. А присъствието на президентския съветник Иво Христов, който е и шеф на стратегическия му съвет, сформиран съвсем наскоро, е едновременно голяма изненада, но и очакван ход, правещ видима синхронизацията между президента Румен Радев и Корнелия Нинова, както и с партията подкрепила и издигнала го за президент. Заявката е ясна: давам ти поле за действие в партията, налей ми авторитет и гласове. Корнелия Нинова иска победа на всяка цена и е готова да я постигне, поемайки всички рискове от необичайните си ходове. А що се отнася до изместванията и разместванията, и за избираемите и неизбираемите позиции в листата, това е очевидно непознаване на изборното законодателство, понеже няма абсолютно никакви пречки, всеки кандидат да спечели достатъчно преференции, за да измести всеки друг в условната подредба – дори и водача на листата. Да не забравяме, че Момчил Неков, който също е сред кандидатите за европарламента, успя да измести, заради феномена 15/15, самия Станишев и да всее, заради нежеланието си да се откаже от случайно спечеленото място, сериозен смут в редиците на БСП. Оттук нататък само времето, доброто планиране и случайността ще покажат дали тези ходове ще доведат до победа, не и желанието, намерението още по-малко пък фантазиите.

-          Как и до колко кампанията около европейските избори ще се прелее в местния вот, който е по-важен за стабилността на кабинета и позициите на ГЕРБ?

Кампанията за европейските избори може първо да се прелее в кампания за предсрочни парламентарни избори и едва тогава за местните, може и да са избори 2 в 1. Всички опции са отворени на този етап. Затова и изборите на наши представители в европейския парламент ще са по-важните за стабилността на кабинета и за позициите на ГЕРБ във властта. Единственото, което ще е общото и в двата, а защо не и в трите избора, е ролята на ГЕРБ и лидера й Борисов в българския политически живот. Европа ще отсъства, местните политики ще отсъстват. Ще има обаче в изобилие корупция, апартаменти, злоупотреба с власт и задкулисно разпределяне на все още много пари. Дано не се окажа прав, но засега това се очертава. А и вече няма застраховка срещу политически катаклизми, защото хората са станали много по-чувствителни, много по-внимателни и много по-наблюдателни.

-          Каква е вероятността Цветанов да си направи своя партия?

Нищожна! Но да завлече ГЕРБ със себе си – голяма!

Текстът е публикуван в ClubZ

Заради бързата си реакция е възможно ГЕРБ да излязат като победители на изборите

– Г-н Киряков, каква е равносметката след скандала с имотите „Апартаментгейт“?

– Първият важен извод от този скандал е, че ГЕРБ за пореден път показаха, че се поддават сериозно на обществен натиск. Реакциите на обществото бяха взети под внимание и ГЕРБ предприе мерки, за да неутрализира и тушира сериозното обществено напрежение, което се създаде.

Вторият извод е, че в ГЕРБ са много чувствителни към такъв тип скандали, свързани с неспазване на основни правила – те си позволиха да реагират дори срещу Цветан Цветанов – вторият човек в йерархията на партията, като го извадиха от парламента. Третото важно нещо е, че ГЕРБ този път не реагираха със спонтанни прояви на привързаност и лоялност към Цветанов, както предишния път при Делян Добрев, вероятно донякъде и от нежелание да се демонстрира противопоставяне срещу лидера Борисов.

Странно в тази ситуация беше защо БСП така тихо наблюдаваше скандала отстрани.

– Защо според Вас?

– Една от спекулативните тези е, че вероятно и те са в кюпа, т.е. и при тях има достатъчно такива скандални сделки, за да си позволят да бъдат по-шумни. Другият вариант е да гледат как буквално ГЕРБ се самоубиват с този скандал, като вътре в партията се говори за лоби, провокирало този скандал.

– Ще се промени ли нещо в ГЕРБ, след като Цветан Цветанов вече не е лидер на парламентарната група? Очаквате ли проблеми с кворума, със стабилността?

– Илюзия е да си мислим, че Цветанов някога е бил лидер на парламентарната група или изобщо на ГЕРБ, защото истинският лидер винаги е бил Бойко Борисов, включително и на парламентарната група, макар и неформално. Там йерархията е ясна и се следва от създаването на ГЕРБ досега. Там никой не може да направи каквато и да е стъпка без одобрението и разрешението на Борисов. Така че парламентарната група на ГЕРБ ще продължи да работи както досега, независимо дали нейният председател е Цветан Цветанов или Даниела Дариткова.

– Има ли разделение в ГЕРБ според Вас? В петък Томислав Дончев каза: „… в отбора ни има и маратонки за дълго бягане, и обувки с високи токчета, при необходимост и подковани ботуши, но всякакви коментари за разделение, групи и подгрупи са абсолютни спекулации“. Така ли е наистина?

– Щеше да бъде много тежко за ГЕРБ, ако конфронтациите бяха стигнали до вътрешни партийни крамоли. Особено в предизборна ситуация, в период, в който БСП доста сериозно беше „сгънала“ ГЕРБ като опозиционна сила, щеше да бъде пагубно да продължи битката между различните лобита в партията. Говоря в случая за по-интелигентското лоби около Томислав Дончев и по-силовото лоби около Цветан Цветанов. Тук е важна ролята на Борисов всякакви такива противоречия не просто да бъдат изгладени, но направо да бъдат туширани и по никакъв начин, ако има противопоставяния, те да не се появят в медиите. Щеше да бъде пагубно, ако това беше продължило.

– Стана ли Цветан Цветанов по-силна фигура, отколкото беше, както казват някои анализатори?

– При всички положения Цветанов е станал по-слаба фигура, защото той беше най-силен като вътрешен министър с целия набор от информация, която МВР генерираше. Това е втората загуба на сериозна позиция за Цветанов, защото досега той беше председател на парламентарната вътрешна комисия и все още имаше влияние и достъп до службите и до информация от тях, макар и не толкова, колкото като шеф на МВР. Сега му се иззе и този лост за влияние и информиране, и налагане на собствени интереси в партията и извън нея.

Демонстрираното от него самочувствие в последните дни, включително на пресконференцията, е нормална реакция, когато са те ударили достатъчно силно, че да те прекатурят. Имайте предвид, че ако досега Цветанов беше в ролята на хищника, сега той вече е в ролята на жертвата. И той е прав, че е жертва, но не на този скандал, който сам си е сътворил, защото все пак никой не го е карал да си купува пентхаус в скъп квартал със собствен асансьор до дома. Но той наистина сега ще разбере какво е да си в ролята на жертва, когато един хищник те преследва, защото той наистина беше в ролята на хищник в политиката в последните 10 години.

– Какви очаквате да са политическите последици за ГЕРБ от скандала? Може ли той да им струва победата на евроизборите?

– Възможно е, ако активността на БСП беше по-голяма. А, както говорихме в началото, активността на БСП беше достатъчно малка, за да се усъмним, че и в БСП има сериозни политически фактори, които са уязвими по линия на „Апартаментгейт“, т.е. тази линия би могла да се развие и към тях.

Разбира се, възможно е ГЕРБ, заради бързата и адекватна реакция, да излязат с най-малко такъв резултат, с какъвто са били досега. Трудно може да се прогнозира дали резултатът може да е по-голям, но ГЕРБ поне може да запази досегашните разлики и да излезе за пореден път победител на изборите. Това е по-възможната хипотеза в тази ситуация.

– Очаквате ли изненади в листите на ГЕРБ и БСП, които ще бъдат обявени в неделя? Кого ще изправят управляващите срещу Елена Йончева? Появиха се имената на Георги Марков, Томислав Дончев, заедно с тези на Мария Габриел, Ева Майдел…

– Ще бъде трудно решение на самия Борисов, защото покрай всички скандали се видя, че много хора са уязвими за атаките на опозицията – парламентарна и извънпарламентарна. А обществото е вече доста реактивно, когато става дума за заемане на властови позиции и злоупотреба с власт. Така че ще видим какво решение Борисов и Изпълнителната комисия на ГЕРБ ще вземат в тази ситуация – дали ще преценят, че е по-добре да издигнат в листата страничен човек от гражданската квота като Георги Марков, или ще предпочетат да заложат на своите кадри като Габриел, Майдел, Андрей Ковачев и т.н.

Същото е и при БСП – при тях единственият неясен момент е дали Сергей Станишев ще бъде или не в листата. Защото Корнелия Нинова ясно каза, че не иска Станишев в листата, но все пак той си спечели достатъчно номинации в БСП, да не говорим за влиянието в европейските среди на социалистите, за да претендира най-малкото да бъде втори след Елена Йончева.

– В петък стана ясно, че Обединените патриоти ще се явяват поотделно. Бихте ли коментирали идеята на Волен Сидеров чрез политическо реалити в ефира на партийната телевизия да избере кандидатите на „Атака“ за евроизборите?

– Ако той си мисли, че това е оригинален подход, греши жестоко. По-скоро този ход ще се възприеме като подигравка от обществото. Не разбирам подобен тип шоу в политиката, въпреки че е възможно такъв тип шоу да привлече и някакви гласове, но тези гласове няма да решат проблема нито на „Атака“, нито на Обединените патриоти. Обединените патриоти в момента, в който се явят на избори разделени, ще престанат да съществуват като сериозен политически фактор в страната и е възможно това да се отрази на управлението и на коалицията с ГЕРБ.

Интервюто е публикувано във Flashnews. 

„Съветът“ към Борисов не трябва да се мисли като спонтанен акт на свободната воля

1.      Какво разчитате между редовете на този съвет?

Самоинициативата в ГЕРБ не е на особена почит, затова и  на депутат от“ гражданската квота“ на партията. Не бива да изпадаме обаче и в прекалена конспиративност. Много е вероятно просто да става въпрос за продължение на тактическия ход с призива на Георги Марков за връщане на преференциите, но с обратен знак. Тоест, ако тогава ставаше дума за „спонтанна“ реакция след вслушване в гласа на народа, сега става дума за превантивно предупреждение да не се стигне до същата ситуация. И втора възможна причина за този „съвет“ е височайше подсещане на коалиционните партньори на ГЕРБ в управлението -   ‚Обединените патриоти“, че не трябва да поставят под никакво съмнение готовността на премиера да „хвърли кърпата“. Това е светване на „синята лампа“, както Борисов се изрази преди време на партийния форум, за триото Каракачанов, Сидеров, Симеонов.

2.      Възможно ли е Георги Марков да трасира пътя на предвиждан от Борисов ход?

Още от времето на предишната управленска коалиция с Реформаторския блок“ Борисов е дал да се разбере, че политическото му търпение си има граници и отвъд тези граници рискът да се изпадне от властовата конфигурация се поема изцяло от малкия коалиционен партньор. Ако Обединените патриоти си позволят да „извият ръцете“ на Борисов така, че да не му оставят възможността сам да решава как да сглобява кворума - както между другото се опитаха безуспешно да направят реформаторите – Борисов със сигурност ще „хвърли кърпата“. Георги Марков е безобидният вестоносец в случая. Патриотите вече са предупредени. Оспорването на върховенството на Борисов във вземането на политически решения се наказва с не просто с изпадане от властта, но и „гонене до дупка“.

3.      Кое кара хората да възприемат някои политици като идоли и кое да се разочароват до непоносимост от същите идоли?

Това, което е накарало израилтяните да в рамките на собствения си живот да викат и „Осанна“ и „Разпни го“ за Исус Христос. Тоест човешката природа. Това е по-глобалното обяснение. По-тривиалното е, че има немалка доза граждански мързел, гражданска леност ако щете, чието проявление е даването на доверие в аванс, но и натоварването със свръхочаквания към всеки, който си позволи лукса да поиска да упражнява власт. Да, упражняването на власт е лукс и огромен риск който малцина са склонни да поемат, или ако го правят, никак не си представят какви са последствията – физически и душевни. Друга причина за „разочарование до непоносимост“ е ограничението на средата.  Липсата на ресурси – географски и човешки – за осъществяване на желан път за развитие – общностно или индивидуално. Да не отваряме дума за народопсихологията – един доста пренебрегван, да не кажа презиран, от наблюдателите на политическите процеси в страната фактор. И не на последно място желанието на избирателите управляващият да бъде като тях, да е тяхно копие във властта – да е ръката, с която бъркат и в кацата с меда, и наказват всяко отклонение, но и извиняват дребните прегрешения.

4.      Можете ли да изброите три безспорни приноса на Борисов за България и три незаличими щети?

Западни Балкани и в частност Македония, строителните проекти със своите плюсове и минуси, приемствеността в ориентацията на България на Запад, макар да направи немалко компромиси по този път. Това са безспорните приноси. Щетите, които нанесе са, че не прояви куража напълно да скъса с миналото си, което обаче щеше да му скъси значително политическия живот. Че позволи българската икономика да стане силно зависима от парите идващи от европейските фондове. Че заради желанието си да се харесва на голяма част от обществото, което е неизбежно в българския политически сюжет, си позволи доста значимо отстъпление от идеализираните форми на западната демократична традиция.

5.      Има ли процес на освобождаване на място за нов политически проект?

За огромно съжаление има. За огромно съжаление, понеже освобождаването на място за нов политически проект винаги е съпровождано от желание за разправа със старите и разочаровали политически проекти. Няма никакъв съзидателен елемент в гнева и желанието за мъст. Това не е креативното разрушение на Шумпетер, а е гневната разправа с „виновния“ за безрадостното ни дередже, за което, понеже сами сме си виновни, искаме да накажем друг, но всъщност винаги наказваме себе си.

Интервюто е публикувано в 5Gmedia

Сделката с ЧЕЗ донесе сериозен проблем за репутацията на Борисов

- Ако случаят ЧЕЗ-Инерком е тест за управлението, какво показа той?

- Нито управляващите, нито премиера Бойко Борисов, предвидиха, че този случай ще се развие по такъв начин и ще се разрасне до такава степен. Надцениха собствените си възможности и подцениха ситуацията. Бяха убедени, че по време на европредседателството вниманието ще е фокусирано върху по-важни теми като Западните Балкани, външнополитическите инициативи на Бойко Борисов, а не една тема, представена като рутинни отношения между два частни икономически субекта. Вероятно това подценяване не им позволи да реагират адекватно.

- Откъде дойде по-голямото подценяване - от държавата и нейните структури или от управляващите политически фактори?

- Със сигурност имаше катализатор на процеса и той идваше и от политически, и от икономически играчи, които са отпаднали от търга. Участвали са, но са загубили битката за придобиване на тези апетитни активи. От друга страна беше подценена изключително много вероятността обществото да реагира по този силно критичен начин. Това е вторият и по-важен фактор, който показа, че управляващите не са направили адекватна оценка на възможните последици.

- А какво прозира зад променената позиция на властта, държавата да придобие дял от ЧЕЗ?

- Целият скандал премина през три отчетливи фази. Първата беше фазата на отричането: няма такова нещо, помислихме, че е фалшива новина, ние не се месим, не знаем какво става, решенията се взимат в друга държава по други закони, нямаме право да взимаме отношение. Втората фаза на реакция беше отстъплението. По всички фронтове управляващите се опитаха да избягат от създалото се обществено напрежение. Премиерът Борисов отрече да има каквото и да е участие в сделката, прехвърли вината към "тея гадове", потърси външен враг: руско-грузински интереси. И се опита да спечели време за прегрупиране вътре в собствената си партия и в управлението, за да намерят правилния отговор на острата обществена реакция. Третата фаза е на контра-настъплението. След като се окопитиха и преодоляха първоначалния шок, откриха и правилната формула за излизане от нея.

- Каква беше тази формула?

- Първо всички институции бяха впрегнати да демонстрират решителност и решимост за реакция. Втората линия включи предложения, които да задоволят обществените настроения - предложиха одържавяване на дела, който придобива "Инерком".

- Не си ли противоречи това решение, след като именно първият кабинет "Борисов" продаде последните дялове на държавата в ЧЕЗ? И всъщност решение, което ще се плаща от българските данъкоплатци.

- До такава степен беше изкривен дебатът по казуса и проблематизирани отношенията между два частни субекта, че трябваше държавата да вземе решения, които застрашават възможно най-малко управляващите и управлението. След като обществото има желание по някакъв начин да върне контрола си върху едно структуроопределящо предприятие или стратегическа инфраструктура, премиерът е длъжен да даде решение, в синхрон с това обществено очакване.

- Обществото ли си връща контрола или политически брокери, които ще назначат свои хора в борда на дружеството?

- На повърхността изглежда, че обществото ще си върне контрола. Но под повърхността е ясно, че всеки придобит от държавата контрол върху активи, ще даде възможност за поредното брокерство от страна на политическия елит с цел придобиване на влияние - финансово или електорално. В случая и двете. Все пак в борда ще влязат партийни функционери, или близки до властта хора ще бъдат на високи позиции, с големи заплати и ще трябва да се отблагодаряват за всичко това. Но на повърхността изглежда, че сякаш държавата ще се погрижи по-добре за управлението на стратегически активи, важни за националната сигурност и за близо 3 млн. души в Западна България.

- Успяха ли БСП като опозиция да отиграят слабостта на управлението или са съучастници в размиването на дебата?

- БСП изкараха дебата от обществения му фокус и го вкараха в парламентарна рамка - битка между управляващи и опозиция. Всъщност в тази ситуация обществото се оказа опозиция на управляващите. Скандалът имаше потенциал да събори управлението. БСП обаче нямат потенциал и капацитет да бъдат обществено припознати като реална опозиция на управлението. Най-малкото защото са уязвими от миналото си лидерите в левицата. Корнелия Нинова може да бъде много лесно атакувана. Неща, които от години говорят ГЕРБ, сега излязоха и от устата на Гинка Върбакова: "как може една млада дама от село Крушовица да придобие на 28 години Техноимпекс". Затова и БСП лесно губят битки, вкарани в парламентарните коловози. В цялото това противопоставяне обаче се появи фигурата на президента Румен Радев. Той се оказа в ролята на реална алтернатива, на гласът на общественото недоволство. Около него ще се завъртят и обществените очаквания за изграждане на ясна алтернатива на управлението на Бойко Борисов, въпреки че той няма такава възможност, институционално няма как да играе тази роля. Но като личност обществените очаквания са да влезе в нея. Видяхме и по време на чествания на връх Шипка  - Корнелия Нинова залепена за президента Радев. БСП се опитват да спечелят от ситуацията около ЧЕЗ през авторитета на президента.

- Как тези количествени натрупвания от скандали в управлението ще се отразят на неговото качествено изменение?

- Парадоксално ситуацията около ЧЕЗ сплоти управляващата коалиция между ГЕРБ и "Обединените патриоти". Защото от едно падане на кабинета най-много щяха да пострадат патриотите, затова и те категорично застанаха в този скандал зад ГЕРБ и съвсем тактично се отдръпнаха, като оставиха инициативата с овладяването на негативните ефекти на партията на Бойко Борисов. Същественото обаче е, че ГЕРБ все още не са преодолели общественото недоверие, създало се покрай този скандал. Моите лични социологически проучвания на настроенията на хора, непредставително разбира се, категорично показват убедеността на тези хора, че зад сделката с ЧЕЗ стои Бойко Борисов. Този репутационен проблем, който премиерът си създаде със скандала „Гинка“, много трудно ще бъде преодолян. Независимо, дали държавата ще влезе в ЧЕЗ или не. Във всички случаи имиджово Бойко Борисов е основният губещ. Едно такова убеждение у хората не може толкова бързо да бъде променено. Краткосрочно и средносрочно лично Борисов ще търпи електорални загуби, защото не успя да отговори на въпросите кой реално стои зад тази сделка и затова, че не е направил възможното при всички съмнения да предотврати сделката.

- Тези електорални флуиди къде ще отидат?

- При БСП малко вероятно, при президента временно. При трети нов политически играч, който може да се появи - много вероятно. Не искам да споменавам имена, но е възможно, заради създалата се ситуация, политическите инженери набързо да скалъпят нов субект, който да обере целият негативизъм. Според мен, ако след европредседателството ГЕРБ не тръгнат към нови предсрочни избори, лакмусът за нова политическа ситуация ще бъдат изборите за европейски парламент. А какво ще се случи в този отрязък от време е много трудно да се прогнозира.

Кейнс, дълг и патология

В България, а и не само тук, съществуват три вида тълкуватели на икономическата проблематика: икономическите пропагандисти, политическите популисти и тихите професионалисти. Първите говорят и пишат за икономика движени или от личен, или от частен, корпоративен интерес, т.е. за тях мнението на останалите е без значение или има значение единствено, ако съвпада с личния им интерес или интереса на техния корпоративен приятел. Вторите говорят и пишат за икономика движени от личните си лидерски сметки или сметките на партията си, т.е. тезите им се затварят единствено и само до кръга на техните избиратели, малобройни или многобройни. За третите никой не разбира и никой не познава, или ги познават малцина посветени, понеже са предпочели да мълчат, понякога оглушително, пред това да изразят компетентното си мнение, понеже първите два вида са прекалено кресливи и трудно могат да бъдат надвикани или понеже скромността и интелигентността им надделяват над инстинкта за изява.

Но независимо дали по икономически теми се говори напоително или се мълчи оглушително, нито един от трите вида тълкуватели не може, а третият вид и не иска, да избегне тежестта на икономическите истини и да заобиколи строгите закони движещи икономическите процеси.

В дебатите за рамковото споразумение на правителството с четири чуждестранни банки за обслужване на държавния дълг в следващите три години, напоили обилно публичното пространство, се откроиха ясно и трите вида икономически тълкуватели. Най-ясно обаче, поне за разбиращите от икономика и икономически процеси, се открои отсъствието на тихите професионалисти.

Без да имам претенцията за задълбочено познаване на тънкостите на икономическите процеси, все пак ще направя опит да разясня какво не достигна, за да се разбере същността на проблема с намерението за емитиране на точно този дълг, точно сега и точно в този размер.

В един свой коментар наскоро, проф. Робърт Скиделски, автор на тритомната биография на Джон Мейнард Кейнс, цитира една от най-прочутите мисли на последния, в която се казва, че „инфлацията е несправедлива, а дефлацията не е за препоръчване. От двете обаче дефлацията е по-лоша, тъй като е по-лошо да се предизвика безработица, отколкото да се разгневят рентиерите”.

На пръв поглед цитатът на Кейнс не изглежда да има нещо общо с темата за емитирането на дълг от страна на българското правителство. Но има, и общото е, че нито един от трите вида тълкуватели на икономическите проблеми не може да избяга от истината. А тя е, че в България не съществува нито едно условие, при което в една зряла пазарна икономика, правителството може да си позволи да мисли за емитиране на дълг. И все пак нещо общо има и то е, че проблемът с инфлацията и инфлационните очаквания е в основата на изчисленията за растежа и просперитета на всяка една икономика.

Първата и незаобиколима истина е, че няма и не може да има изгоден държавен дълг. Държавният дълг обикновено е необходимост наложена в ситуация на дефицит на свеж финансов ресурс. Дългът се емитира при определени финансови параметри и с ясното съзнание за поемане на определен риск, както от страна на кредитополучателя, така и от страна на кредитора. Именно финансовите условия определят тежестта на дълга, т.е. в колкото по-затруднена ситуация е една държава, толкова по-сурови и тежки са условията. Примерът с Гърция е показателен. Съединените щати са изключение.

Втората истина е, че за да си позволим да мислим за емитиране на държавен дълг за покриване на текущи дефицит, или казано по просто за запълване на дупки в бюджета, трябва да имаме ясна представа от къде и как ще се появят приходи за връщане на дълга в краткосрочен, средносрочен и/или дългосрочен план. Ако нямаме подобна ясна представа имаме две перспективи пред себе си: или да търсим възможности за оптимизация на държавните разходи, или да не ползваме взетия дълг за запълване на дупки, а да го ползваме за стимулиране на икономиката, а оттам и растежа.

Третата истина е, че държавен дълг се емитира само при очаквани средни до средно високи нива на инфлация за продължителен период от време. Ако в Европа обаче имат някаква, макар и бегла представа, за очакваните инфлационни равнища, както и за управлението им до достигане на устойчиви нива за продължителен период от време, то у нас отговорните за вземането на адекватните фискални и монетарни решения или нямат ни най-малка представа какво да правят, или крият значителна част от истината за дълга, т.е. влизат в ролята или на икономически пропагандисти, или в ролята на политически популисти.

Четвъртата истина е, че държавен дълг се емитира само когато има дългосрочна перспектива за възстановяване и устойчив растеж на икономиката. България изпадна в тежка икономическа и финансова ситуация още през 2009 година, непосредствено след избухването на Голямата рецесия, и до днес не може и не знае как да излезе от нея. Високата безработица се комбинира с ниски нива на заетост. Ниската конкурентност на произвежданите в България стоки и услуги (с изключение на сектора на информационните технологии, който има незначителен дял от икономиката ни) е плод на високата енергоемкост на производството и лошото качество на българското образование. Емиграционните вълни на отчаяние доведоха демографската картина до катастрофа изразяваща се в това, че един работещ вече издържа един неработещ, било то пенсионер, безработен, ученик или дете.

Петата истина е, че дълг се емитира само при наличие на реформирана или реформираща се институционална рамка, която да гарантира базисна справедливост и да даде необходимия първоначален тласък на една икономика изпаднала в тежка институционална, социална и финансова криза. Такава реформирана или реформираща се институционална рамка, въпреки категоричните публични заявки и заклинания, на този етап няма и не се очертава да има. Управляващата коалиция забуксува в тежките условия на коалционното управление в настоящата ситуация и едва се удържа не само целостта и интегритета на управляващата коалицията, но и самите коалиции и партии участващи в нея. Пресен пример за последното е депозираната оставка на председателя на АБВ Георги Първанов след като неговите съпартийци гласуваха условията за емитиране на дълг, при положение, че предишният ден самият той категорично заяви, че парламентарната група на АБВ ще гласува против.

И едно допълнение за пазарите на дълг. Дългове се отпускат по ясни правила, при отдавна изработени и доказали се в практиката критерии и с градиран риск. За световния пазар на дълг България е високорискова държава. Самият факт, че в споразумението с банките за обслужване на дълга, се залага дългосрочна лихва в размер до 10%, означава, че доверието в нашите дългови книжа е нищожно, до никакво. Защитниците на дълга изтъкваха аргумента, че все пак диапазонът е от 0% до 10%, но никой от тях не си позволи да попита защо например финансовото министерство не заложи горна граница на лихвата в размер на 3-4%, каквато според защитниците е била лихвата по последната емисия дългови книжа. Отговорът е повече от прост. Никой нямаше да купи високорисковите ни книжа на толкова ниска лихва. Разбира се не изключвам възможността, при стабилизиране на финансовата ситуация в България и при наличието на перспектива за устойчив растеж на икономиката и инфлацията, да се постигнат и по-ниски лихвени равнища. Но това е малко вероятно и презастраховането на правителството е повече от очевидно.

Защо Германия например не залага лихви по-високи от 1,5% (условно), а доходността по германските дългови книжа от доста време е отрицателна? Защото Германия е устойчива икономика, с устойчиви финанси, устойчиви нива на инфлацията и големи излишъци по търговския баланс. България за съжаление не е такава държава и по тази причина търси финансиране, залагайки изключително неизгодни и може да се каже, ако ситуацията се влоши, непосилни условия.

Затова и опитите да се обясни на българското общество необходимостта от емитиране на дълг (пък макар и за изплащане на стар дълг), бяха посрещнати с голяма доза скептицизъм. Затова и опитите да се заобиколи истината за икономическите закони от страна на финансовия министър и част от икономистите на коалиционните партньори, предизвика тежка атака към управлението и доведе до обвинения в некомпетентност и откровен лобизъм.

Ако не се предприемат спешни действия за преодоляване на недоверието както от страна на бъдещите кредитори, така и от страна на българското общество, не ни чака нищо добро. А една добра за страната и обществото възможност, в лицето на настоящата управляваща коалиция, за излизане от институционалната, социалната и финансовата криза, ще бъде пропиляна.